Chamber of secrets

Моето убежище…моите покои….това е мястото където водя важни и не толкова важни разговори и размисли сама със себе си. В нея аз съм в свои води, там аз диктувам правилата, в нея са се случили много важни и значими за мен моменти.

Моята идентичност се забелязва още от мига в който прекрачиш прага на стаята ми.

Тя е средно голяма, светла и приветлива. Има южно изложение. Стените и са бели, избрала съм този цвят защото той ме успокоява, бялото е символ на чистотата на мъдростта, на откровението. Ако стените ми можеха да говорят….колко неща биха казали. Те са свидетели на много сълзи и усмивки. Леглото ми е просторно, може би защото обичам свободата. Завивките ми винаги са винаги шарени и  в светли тонове (жълто, зелено)  защото обичам тези цветове.

Любимият ми предмет в стаята е огромната ми възглавница която ми е подарък от баща ми. Лягайки си на нея се чувствам като на облак, всяка вечер тя ми помага да се пренеса в света на сънищата, тя ми е утеха в трудните моменти.

Мебелите ми са в бледо зелен цвят, а дръжките на шкафчетата ми са във формата на различни морски обитатели (рибки, мидички, рачета, морски звезди, водна костенурка и др.)

Обичам морските животни, може това да се дължи на зодията ми. Харесвам морето и колко необятно е то. Обичам да рисувам и из стаята ми съм залепила различни плакати и мои рисунки. Рисувам предимно вечер, затова си имам специален кът където мога да се наслаждавам на хобито си. Книгите са другата ми слабост и на тях имам отделени няколко рафта. Обичам да чета, когато го правя чувствам, че принадлежа не на този свят, а се пренасям в света на моите герои и ставам едно с тях.

На бюрото ми кротко лежи компютъра ми, до него имам поредица от снимки на мен и моето семейство. На снимките всички сме усмихнати и лъчезарни, искам винаги да ни помня такива.

Плюшените ми играчки са другото нещо което ще забележите в стаята ми, те са страшно много, различни по големина и цветове, но и сред тях си имам любимец- моята костенурка Франклин. Гушкайки го се чувствам като малко дете.

Пердетата в стаята ми се бели и на тях са кацнали няколко декоративни пеперуди, символ на свободата на щастие и благополучие.

Обичам да стоя в моята стая. Вярвам, че ще се хареса и на Вас.

Това е моята стая, моето убежище, моите покои.

"He was standing at the end of a long, dimly lit chamber. Towering stone pillars entwined with more serpents, rose to a ceiling lost in darkness, casting long, black shadows through the odd, greenish gloom that filled the place"

—Description of the chamber

Светът на текста от гледна точка на читателя

Когато попитали един немски литературовед какъв е смисълът на текста като литературна категория, той недвусмислено заявил: “Ами няма смисъл ! Текстът е просто една самозадоволяваща се игра на въображението и творческите способности на автора и читателя“ .

Тази концепция за същността на текста, намерила своите привърженици и опоненти в цялостния развой на литературната традиция, би могла да полсужи като подходяща изходна позиция за анализиране на паралела текст - читател и кой всъщност моделира света на самия текст - авторът или читателят... Кой достига до по-дълбоки истини за света на другия... Дали тези два свята са две паралелно съществуващи категории или просто и светът на текста, и този на читателя поемат в себе си толкова един от друг, колкото им е нужно, за да утвърдят собствената си идентичност спрямо историческия контекст, в които са поставени...
Връзката между текста и читателя е обект на анализите на различни направления в развитието на литературата. Всички те се опитват да изведат универсалните истини за характера на тези взаимоотношения, позовавайки се, разбира се, на социалния, политически и духовен дискурс на своето време. Само че такава универсална истина просто не съществува, защото субективният свят на текста е неразривно свързан с обективния, в който той възниква.
Всяка епоха сама задава текста. Сама чертае границите на този свят, вплита в него адекватните емоции, езикови фундаменти и препратки към определена ситуация, конкретно събитие или просто задава смисловия ориентир на произведението. Устоите, на които този свят на текста се гради, е посланието от минали текстове, предишен литературен или просто комуникативен опит. Той, от своя страна, се сближава с опита на настоящето, застъпено в читателя и по този начин самия текст поглъща в себе си самия реципиент на текста. Да, читателя присъства в света на текста, но текстът продължава да съществува и да се развива като автономна структура. За мнозина, линиите, маркиращи света на текстовото произведение, независимо устно или писмено е то, не преминават отвъд тази затворена статична езикова система. Т.е., според някои теоретици, текстът се гради единствено на езика - език, който не те отвежда към идеи или предмети, а просто към други думи.
Всичко това илюстира първия аспект, от който разглеждаме връзката текст - читател, а именно - насочеността на текста към читателя. Т.е., когато самият текст моделира читателя.
В този случай, текстът се нуждае от реципиента, но само дотолкова, че да се разгърне в пълнота и продължи своето развитие като езикова структура. Според тази гледна точка обаче читателят си остава “пасивен“ свидетел на едно завършено текстово явление. Той не може да го променя, няма право да размества фабула, персонажна система или да задава нова цел. Макар и да го възприема в различна епоха, чисто формално, като езиков продукт, трудно може да го изкара от собствения му контекст. Подобно твърдение обаче, че текстът е само една знакова система, не може да бъде разглеждана така едностранно. Защото светът на текста е възникнал, тъй като е имало такава потребност. Тази потребност, независимо дали е просто самоцелно занимание или социално и духовно мотивирана, е възникнала, провокирана от нещо. А това, което я е продуцирало, т.е. развитието на самия език, е следствие на потребността на самия човек. Именно поради това, не можем да подминем и другия аспект на взаимоотношенията между текста и самия му носител, а именно как светът на читателя определя света на текста.
Всеки един човек, при общуването си с даден текст, без значение дали комуникира с него устно или писмено, изхожда за него спрямо собствената си индивидуалност. Всеки навлиза през различна врата в света на текста, собствните му емоционални и психически нагласи го карат да съпреживява този текст по различен начин, а изходът, през който излиза никога не е един и същ. Собствените ти сетива оформят чуждия свят на текста в съзнанието ти, и дистанцирайки се от самия себе си, едва ли би успял да възприемеш езиковия продукт. Просто не можеш да диалогизираш с едно произведение, абстрахирайки се от всичко, което твоето време, задават като ситуации, емоции, норми.
Върху всеки един текст, независимо дали говорим зе ежедневно общуване или контакт с вид текст, човек проектира собствените си страхове, желания, психически състояния. Именно индивидуалното възприятие е това, което довършва текста и вплита необходимите емоционални нюанси за доизграждане на неговия свят. Реципиента става съавтор, пренасяйки една обективна за него емоция върху личния си свят. Именно така двата свята успяват да докоснат смисъла извън тях, защото текстът, подобно на самия човек, не може никога да стигне до същността си сам, а комуникацията се явявя една от основните необходимости. Комуникация, както между самите хора, така и между самите текстове, и не на последно място, комуникацията, която анализирахме – текст - реципиент.
Потапяики се в атмосферата на един текст, било то читател или като участник, улавящ или не духа на неговия свят, изхождайки от самия себе си, ти определяш как ще се отрази едно външно явление в погледа ти и как ще го трансформираш. Да се мисли дали ще има допирни точки с нечие друго възприятие на същия текст и дали това обединява или разделя, е безмислено.
Има толкова различни светове на текстове, колкото различни хора и подходи съществуват. Всеки текст може да има безброй тълкувания, всеки един текстови свят може да се съгражда и разрушава от най-различни социални, лични, исторически и въобще всякави фактори.
В заключение, анализирайки и двете позиции спрямо текста, лесно бихме констатирали, че просто не можеш да обходиш света на текста от начало до край никога, защото тези граници за него не съществуват. Това би означавало да изчерпим смислите на един текст, а това е неввъзможно. Читателят никога не може да застане извън текста, а напротив, той просто е една от частичките на пъзела, наречен текст, без които той никога не и би могъл да бъде завършен нито мисловно, нито емоционално.

Значима случка от моят живот!

Всичко започна преди 5 години. Още помня съдбоносният ден 23.09.2006г. Тогава се запознах с най-добрият ми приятел. Точно на 14-тият му рожден ден. Стоях си в къщи през компютъра и изведнъж някои ми позвъня по скайп. Вдигнах и от другата страна се чу мъжки глас. „Чуваш ли ме?” – бяха първите му думи. Беше някъде около 8:00 вечерта. Говорихме си някъде до около 3:00 през нощна.

Да говориш с него беше лесно, харесваше ми. Всяка вечер стоях с часове пред компютъра и говорех с него. Той се казва Владислав, тогава беше на 14 години, от град Каварна. Макар и по скайп поддържахме връзка всяка вечер, чувахме се редовно по телефона. Така продължихме около 4-5 месеца. С всеки изминал ден ставахме все по-близки. След нова година 2007г. вече той замина на гости в Шумен при свои роднини. Какво съвпадение родният град на майка ми е именно Шумен. Понеже не бяхме ходили от много време, се възползвах и убедих родителите ми да заминем. Бях решила, че е време да се срещнем с В. (Нека не цитираме имена )

И така се озовах в Шумен. Бяхме се разбрали да се видим на центъра на града пред кино Херсон.

Татко ме закара до там и ме остави. Пред киното стоеше едно нисичко, слабо момче. Личеше му, че се притеснява много, но въпреки всичко той беше моя В. Не можахме да прекараме много време заедно. Имахме около 30 минути. В началото и двамата се притеснявахме но ни беше приятно въпреки всичко.

Когато се прибрахме по родните си градове, продължихме да се чуваме. Поддържахме си връзка. За него беше някак лесно да се разкрие напълно пред мен, може би защото бях страничен човек. Споделяше ми всичко, аз на него също. Така изкарахме година две. Пишехме си почти всеки ден, да не говорим за безкрайните ни телефонни разговори. 

Един ден обаче, не знам дали си бяхме до скучали или по друга причина, спряхме да си звъним, спряхме да се търсим. Липсвахме си взаимно, но нито един от двамата не предприемаше инициативата да се обади или да пише на другия. В това положение измина още една година.

Една вечер той не издържа и ми написа SMS. Този SMS сякаш отприщи забравените и притъпени чувства на приятелство между нас.

Най-големият и не забравим жест който някога – някой е правил за мен, е когато Владислав дойде специално заради мен за рожденият ми ден тази година.

Сега той е на 19г. , студент  в София. Бях му подхвърлила да дойде някой ден до Бургас. Това щеше да е втората ни среща на живо. Той реши да ме изненада и дойде. Бяхме заедно 3 дни, 3 дни през които опознавах този човек наново. Едно е да го гледаш на камерата в скайп, да разглеждаш снимките му във Фейсбук, но съвсем друго е  да го видиш пред себе си от плът и кръв. Чувството което изпитах тогава е неописуемо.

Качвайки се на автобуса, когато трябваше да си тръгва, все едно частичка от мен си замина. „ Не искам да чакаме още 3-4 години да се видим пак” бяха последните ми думи които му казах преди да замине.

Той само ме погледна и се усмихна. Понеже го познавам до болка, знам че зад тази усмивка се крие следното „Ще се видим по-скоро от колкото предполагаш!”.

Да моя най-добър приятел е странен, даже бих казала много странен, но аз си го приемам и обичам такъв какъвто е. Знам, че дори да му се обадя по сред нощ и го попитам или го помоля за съвет или нещо друго той ще е насреща. Знам, че винаги ще ми помогне.

Виждам, че двамата с него сме съвсем различни, той се стреми към едно – аз към друго. Но също така виждам, колко сме еднакви, как и двамата не можем един без друг.

Това все пак доказва максимата, че „противоположностите се привличат”. Ние се сблъскваме като 2 свободни електрона, караме се редовно и то по няколко пъти на ден, но въпреки всичко това пак си оставаме най-добрите приятели.

Някой ще каже: - “ Какво е това приятелство, та Вие сте се виждали два пъти?!”. Да така е но за едно истинско приятелство няма пречки. Именно едно такова приятелство ще остане завинаги.

И аз никога няма да забравя съдбоносната дата 23.09.2006г.. Запознанството ми с най-добрият ми приятел.

Описание на любим човеk

Един от моите любими хора е най-добрата ми приятелка. Казва се Петя Дешкова и е на 20 години. Приятелите и казват на галено Пе.

 Тя е слаба и средна на ръст, с тъмна кестенява коса, много бледа кожа, изпъкнали скули, малки устни и много много големи мигли подчертаващи пъстрите и очи. Очите и променят цвета си в зависимост от настроението и облеклото и. Облича се спортно елегантно. Зодия везни е и характера и напълно съвпада със зодията и. Винаги е раздвоена и не може да вземе лесно решение. Вземе ли лесно решение, точно след 10 минути съжалява, че го е направила. Понякога се чудя на себе си как я понасям такава раздвоена. Но въпреки всичко, тя е най-добрата ми приятелка и си я възприемам такава каквато е със всичките и странности.

Петя е много добросърдечен човек, много хармонична и сдържана. Общува лесно с хората, умее да ги изслушва и да им дава съвети. Никога не критикува хората, уважава тяхното мнение и се съобразява с него. Другото нещо което не харесвам в нея е, че се опитва да се налага понякога. Прави го несъзнателно но понякога просто не се усеща. Хареса ли и нещо и на другите трябва да им харесва.

Друг неин недостатък е, че не е достатъчно упорита, много лесно се предава и то без никаква борба, а все пак живота е борба за оцеляване. Много бързо и лесно се влюбва още едно от слабите и качества и винаги остава разочарована. Много емоционална. Страхува се от всякакви животни и конкретно ненавижда кучетата.

Харесва ми в нея, че е трезвомислеща. Умна е и изключително забавна. Когато си с нея не може да ти е скучно. Държи много на външният си вид.

Както външно така и по характер тя прилича и на двамата си родители. Уравновесена е за което и завиждам. Държи много на близките и на приятелите си. Готова е да им помогне винаги, може би и това, че е една от причините да сме толкова близки. В Приморско живеем една над друга, в Бургас живеем заедно.

Не мисля, че бих могла да живея без нея.

Това е моята Пе , моята най-добра приятелка.

Виждам те - See you

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ти.

Когато протегна ръце,

аз сякаш галя твойто лице.

Когато вятъра гали косата ми

все едно ти си до мен и ме докосваш,

галиш ме и заспивам,

заспивам в твойте прегръдки,

спокойно склонила глава на твоето рамо.

Да знаеш само колко ми липсваш,

как копнея до мен да си ти.

Не ме карай заради теб да полудявам,

ела и ме целуни,

накарай ме да забравя

всяка лоша дума която изрекъл си.

Говори каквото искаш, аз ще те обичам.

Не се крии и не се преструвай – ела.

Ти си частица от мен,

 както аз от теб,

заедно сме по-силни

и по-добри.

Остани до мен и ми позволи...

.... да те обичам.

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ТИ.

Изкуството...

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване.  Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да се изразяват по-добре чрез художественото слово или да се отърсят от стеснителността си пред аудитория.

 Изкуството в България не е добре развито, но пък предоставя възможност на младото поколение да се обогатява и да се развива, да покажат своята индивидуалност. Да изразят себе си. Театралното ателие пресъздава отдавна забравени пиеси. Хората от това ателие са млади, амбициозни, готови да се изявяват. Изкуството в най-общ смисъл представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява, да представи на света себе си, видян и дори изкривен от своя собствен ъгъл. Всеки творец може да се представи като калейдоскоп. Колкото повече се върти калейдоскопа, толкова по-разноцветен става. Така е и при хората на изкуството. Колкото по-надълбоко навлизат в изкуството, толкова по-разноцветни стават, шлифоват се като диамант, а колкото по-добре е шлифован диамантът, толкова по-ценен става той. Именно това се опитваме да постигнем с театралното ателие. Искаме да създаваме  нови и ценни за света личности, йодирани с времето и опита, който са натрупали.

Изкуството е магия! Чрез него откриваш в себе си талант, за който не си и подозирал. Да правиш изкуство означава да твориш, да създаваш... Изкуството се крие дълбоко у всеки един от нас. Просто е необходимо да му проправиш път към своите ръце и да го превърнеш в нещо прекрасно, нещо идеално, да му вдъхнеш живот и да се почувстваш удовлетворен от него.

Магията е сила. Изкуството е магия. Силата е магия. Всеки един от нас я притежава, просто трябва да достигне до нея. Дълбоко скрита в нас, тя чака да я използваме. Овладеем ли я и ще усетим магията. Тя представлява един лъч светлина. Премахвайки сянката от себе си, той ни озарява!

Навлезем ли в изкуството, ние откриваме толкова много от чудесата му, невиждани и нечувани.

В търсене на щастието

Какво е щастието? То е нещо индивидуално, търсено от всеки, но не всеки го намира. Търсим го по свой си начин, различен за хората, щастието се появява под различна форма. Въпреки това ние го търсим до края на дните си, без в крайна сметка да разберем дали сме го намерили или не.

Хората в XXI в. се стремят да са най-добри във всичко, усъвършенстват се всеки ден.

Предлагам Ви няколко съвета, които помагат да се почувстваме HAPPY и удовлетворени от себе си. Придържахки се към тях живота ни ще е в пъти по-лесен, ще сме по-усмихнати и позитивни.

• Не мислете за това което е вече минало. Не си губете времето в излишни съжаления .
• Създавайте си повече контакти, повече приятели и познати на които да разчитате. Самотата се понася по-лесно с хора, които Ви разбират.
• Търсете красотата в малките неща.
• Подайте ръка на старица опитваща се да премине на улицата. Помнете, че някой ден и Вие ще сте на найното място.
• Приемете неизбежните неща. Съсредоточете се над неща, които можете да промените - в себе си или в околните.
• Не се страхувайте от промените и новостите.
• Гледайте на неуспехите като на нещо временно, приемайте го като крачка напред към усъвършенстването.
• Каквото и да работите, бъдете доволни от това което вършите, старайте се и все някой ще Ви забележи и оцени.
• Усмихвайте се по-често. Усмивката отваря много врати, пък и някой може да се влюби в нея.
• Радвайте се на всеки ден, защото всеки ден е различен и уникален сам по себе си.
• Грижете се за себе си и за здравето си. Едва ли можем да сме щастливи ако сме болни.
• Отнасяйте се към трудностите и проблемите с чувство за хумор. Не се взимайте прекалено на сериозно. Така ще вървите напред без страх, че можете да се провалите.
• Мечтите могат да се осъществят, независимо на каква възраст сте. Реализирането им зависи изцяло от Вас.
• Поставяйте си цели, които Ви вдъхновяват да действате.
• Никога не се предавайте. Знайте, че в живота успяват смелите и решителните.

 Аз Ви дадох една лъжичка щастие, вземете я!!!!

Най-хубавият ден

Всеки е изпадал в безисходица, всеки е имал "кофти" ден, всеки е бил на ръба на отчаянието.

Посвещавам това именно на тези хора. Четете си думите на Майка Тераза всяка сутрин преди да излезете от дома си. Те подвигат духа, помагат ни да повярваме в себе си. Помогнаха на мен, оставете тези няколко реда да помогнат и на ВАС!!!!

Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-добрият учител - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
                                                                                                               Майка Тераза

Приятели или просто познати?!

В живота на всеки идва момент в който си задаваме въпроса - "Аз имам ли приятели или всички са просто познати"?
Казваш си " Да аз имам приятели" те ме подкрепят в трудни моменти , колкото и клиширано да звучи, с мен са в добро и зло. Но така ли е наистина или всичко това е параван зад който застават всички. Най-глупавото е, че ти разчиташ на "приятелите", а те в даден момент забравят, че те има. Забравят, че някой има нужда от тях. Започват да ти званят веднъж седмично с някакъв глупав въпрос от рода "Какво да облека, тази вечер ще излизам?", но няма да се сетят да кажат "Искаш ли да дойдеш с нас?" Дори не осъзнават как влияе това на другия.
Опиташ ли се да говориш за това с чеовека с "приятеля" той просто ти казва "Не че не се сещам за теб просто......".  Просто какво дойде лятото и айде забравяме, че зимата е по-дълга от слънчевите месеци. Когато дойде зимата и всички заминат нанякъде, тогава се сещат за теб, започват да званят, да те тарсят.
Едва ли не омръзна ми с теб, скучно ми е имам нужда от разнообразие. Но ние не конкретизирам някого затова ще използвам думата "потърпевшите". стоим и чакаме да им дойде кефа, някой да ти се обади, да се сети, че преди време сте били заедно по цял ден, смели сте се заедно, дори това че стоите и гледате някой глупав филм заедно ви е радвало.
За мен това не е редно, но още по-гадното е, че го допускаме.
Странното е че, винаги можеш да званнеш по телефона да питаш другия как е, какво прави и много други глупави неща но.... нали и малките жестове са важни.
Хубавото в случая е, че разбираш кой държи на теб, на кой можеш да се опреш, на чие рамо можеш да поплачеш когато имаш нужда.
И пак стигам до извода, че "Приятел не е този който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш!".
Едва когато загубиш някой причтел, тогава осъзнаваш какво си имал до себе си. Трябва ли да се стигне до там, че да загубиш този човек...... не не е нужно. Хора осъзнайте се ...... !
Приятелите са ценни и не бива да ги губим, от нехайство или още по-глупави причини.

Евала на тези който се сещат, че имат приятели, че макар и в други градове, държави се сещат за тях и поддържат връзка с тях.... визирам двама, трима човека те си знаят кои са. Обичам Ви!!!! Останалите помислете добре, след като прочетете тези редове!

ПламенНа

Не скромна и добричка

бе нашата сестричка,

мила и красива като самодива.

Изпълнена с мечти,

с копнеж, тръгнала на път

към родният си кът,

но зла сила ни я взе 

и към гибел я поведе.

Отнеха ни я нелепо, нереално.

Сълзи безчет се стичаха

по нашите лица

сломени от мъка и тъга.

"Винаги ще бъдеш с нас!"

Ний ще те носим в сърцата си 

чак до сетния ни час.

Ще носим спомена за теб-

за усмивката, смеха ти,

но друга като тебе няма 

и празнотата е голяма.

Ти си нашата сестричка, нашата душичка.

ПламенНа бе нашата Пламена,

но сега тя с криле е окрилена и бди над нас.

П.П: С много много много любов посвещавам тези редове на нашата мила приятелка, сестричка - Пламена Кръстева.

Обичаме те Плам (не го забравяй)!!!!!

Четенето и читателя в XXIв. – 2011г

Няма по-хубаво от това да вземея една книга и да потънеш в съдържанието намиращо се под кориците и. Четенето започва още в ранна детска възраст, за да съм по-точна от 1-ви клас. В началото ние сричаме, затрудняваме се, но с течение на времето ние се усъвършенстваме. Влизаме по-дълбоко в света на текста. Като малки любимите ни четива да били детски приказки, които са далеч от действителността. Четейки си ние се потапяме във вълшебното, сливаме се с персонажите за които четем.

Четенето в наше време в XXI век все повече и повече се превръща в мит. Всяка година все повече и повече хора спират да четат книги, намирайки си други занимания, като да стоят пред компютъра. Библиотеките стоят празни, библиотекарите стават все по-напрегнати, все по-болни от факта, че четенето не е вече на такава почит както преди.

Някой ще каже аз чета много често. Ако си мислите, че да прочетеш някоя статия в някой жълт вестник, или обявите в Ало Бургас примерно, Ви обогатява, жестоко се лъжете.

Живеем ш динамичен и развиващ се на максимални обороти свят. Всеки ден се появяват все нови и нови технологии. Живота ни е неразривно свързан с Интернет, да това е  факт. Книгите започнаха да се предлагат и в електронен вариант. Не е нужно да дадеш 20-30лв. За една стойностна книга, а просто да кликнеш 2 пъти с мишката и при това напълно безплатно ди се сдобил с нея, на своя компютър.

Чувството да хванеш книгата в ръцете си, да прелистваш страниците и е заменен с кликване на един бутон.

Четенето и читателя са взаимно свързани и не могат да съществуват едно без друго. Читателят в XXI век, не обича да чете сериозни книги – поне по мое лично наблюдение. Младото и подрастващото поколение обичат да четат фантастика от рода на Хари Потър, Здрач, Училище за вампири, Дневниците на вампира и много, много други подобни. Нашумяла е сега темата за вампирите и върколаците. На книжният пазар започват да се появяват все повече и повече новоизлюпени автори, които са или много малко познати или изобщо не сме чували за тях като имена. Творбите им обаче се радват на голям интерес. Никой не посяга да прочете Под Игото на Иван Вазов или някоя друга известна книга на нашите български автори. Младото поколение ги намират за скучни, ненужни и безинтересни.

Аз лично вляза ли в библиотека или книжарница сърцето ми се стопля. При вида на толкова книги на едно място, пълни с различни, интересни, трогващи истории, аз все едно съм в друг свят необятен, чакащ да го покоря.

Честно да си призная, до преди 3 години бях прочела съвсем малко книги. Даже можех да ги преброя на пръстите на двете си ръце. Никога няма да забравя първата книга която прочетох „Братята с лъвски сърца”. Преди 3 години живеех с едно момиче, на което книгите и бяха и все още са слабост. Максимата „С какъвто се събереш, такъв ставаш..”се оказа вярна. Възгледа ми относно книгите се промени коренно. От тогава мога да каже, че открих в себе си скритият читател. И да и аз си падам по фантастични истории, но се старая да прочитам и по някоя по-сериозна книга.

Във всеки човек, поне по мое мнение се крие читател, независимо колко дълбоко е скрит. Да в XXI  век и четенето и читателите ни са рядкост но все пак ги има. Аз мечтая за деня в който вместо да прекарваме по 4-5 часа пред компютъра и във Фейсбук, ще взимаме по една книга и ще се потапяме в нейното вълшебство.

За мен няма по-голямо удоволствие от това да държа мечтана книга в ръцете, да усетя аромата, носещ се от страниците и.

Мога ли да променя морала на своето време?

Темата за морала ни вълнува от дълбока древност.

Моето поколение живее в един голям свят на бързи и големи промени. През последните години все повече се говори за тероризъм, за масови безредици, за противопоставяне на етносите. Съвременният морал трябва да зачита свободата на вероизповеданията и никой няма право да отнема човешки живот.

Може ли един човек да промени светогледа, нагласите и нравите на хората?

Според мен това е непосилно дори за Бог, а какво остава на мен като ПР специалист.

Моето поколение е поколение на мобилните комуникации, компютрите, Internet. Информацията, която разменяме е голяма. От една страна това ни обогатява, но крие и своите рискове. Всички сме чували за опасностите, които стоят от другата страна, но не познаваме истинската им същност. Има хора без морал, които злоупотребяват с невинни деца и унищожават тяхното бъдеще.

По-възрастните казват: „Младите нямат морал, пушат, пият, дрогират се. Много невъзпитана и мързелива младеж...”.

Аз мисля, че не е точно така. Всяко време си има своите норми на поведение, мода, вкусове. Недопустимо е било преди години да се ходи на училище с обеца на носа, с раздърпани дрехи, но същите тези младежи в много случаи са природозащитници, участват в благотворителни мисии, с две думи „Добри хора”.

Ние, младежите от моето поколение, трудно бихме превели старица през улицата, както нашите майки и бащи пионери. Но както всичко има и изключения. Не трябва да слагат цялото млада поколение под един общ знаменател. „Разни хора, разни идеали” беше казал един мъдър човек. Да, ние сме по-невъздържани и по-свободолюбиви, но също почитаме възрастните и близките, просто го изразяваме по по-различен начин. За моето поколение също важат правилата „Не убивай!”, „Не кради!”, „Не поробвай” и още много други, но винаги е имало хора от тъмната страна. Някои не устояват на изкушенията, охолството и презадоволеността и те ги променят към лошо.

Изглежда, че моралът се разглежда различно през различните епохи. Моралното в една държава може да не е морално в друга. Моралът е система от ценности и принципи на поведение. Той се формира у човека по време на неговото израстване и формиране като личност. Трудно бихме могли да го променим или изкореним. Това е една непосилна задача дори за най-добрият ПР специалист. Да ние можем да ги насочим, да им покажем правилният път, но кой път ще поеме обществото не можем да кажем. Това е бича на сегашното поколение, лошият морал. Но кои сме ние, че да се месим, в свят изпълнен с неправда. Хората сами избират своят път, а ние можем само да се надяваме да изберат правилният.

Какъв е имиджа на България в Европейския съюз?

България е една малка, да не кажа невзрачна държава на Балканският полуостров.

Известна ли е тя по света? Да с киселото мляко, може би или с Българската роза?!

Франция се свързва с любовта и с романтиката, Италия също. Швейцария е свързана с точността, а какъв е имиджа на България? На този въпрос се опитват да отговорят много хора но неуспешно.

България има слаб имидж или изобщо няма изграден такъв. Ако искаме да изградим облик на нашата мила страна, трябва да имаме цел, да си отговорим на въпроса за какво е България, каква е ползата от нея?

Нашата мила страна става за смях пред очите на другите страни. Постоянно се казва, че сме номер едно на Балканите – и с какво сме номер едно, може би само с връх Мусала.

Според мен имиджа на една държава е като любовта – за да те харесват, трябва ти сам да се харесваш.

България погледната през моите очи, има безличен имидж т.е. не е известна на хората по света, ако имиджа ни продължава да бъде отрицателен, много трудно би могъл да се промени в положителна насока.

ПР-ите могат  да изградят добър имидж на България, но ще успеят ли да го наложат. Тази трудна задача не трябва да се остави в ръцете на един човек. Това е работа за целият Български народ. Ако сме единни можем да постигнем чудеса. България е красива, може да предложи много както и на нас така и на хора от други държави. Притежаваме чудесна природа, но ние сами я съсипваме. Трябва да се сложи край на застрояването на плажните ни ивици. А ние имахме много красиви такива. Сега вместо като отидеш на плаж и да вървиш по пясъка, или е асфалтирано или тепърва ще го асфалтират. Изсичат се многогодишни дървета само защото пречат на някой новоизлюпен богаташ да си построи скромното 5-6 етажно хотелче. Ние сами съсипваме България. Не става въпрос само за нашето Черноморие става въпрос за цяла България. Ние забравяме, че ако няма растения (дървета) скоро време и ние няма да имаме кислород. Наблюдавало се глобално затопляне – нормално ние не градим света, а го разрушаваме с всеки изминал ден. Иначе живеем във високотехнологичен свят, да бе да ха ха.

И пак казвам България е красива стига да знаем как да я пазим, как да я развиваме, как да изградим нейният имидж. Трябва да се вземем в ръце и заедно да я изкараме от калта.

Извинявай - прости ми

Ако можех с едно

"Извинявай" или с едно "Прости ми"

да изтрия следите от неволно изречените думи, то нека ти кажа"Извинявай и Прости ми".

Ако можех да отмия всичката болка, 

която съм ти причинила, то нека ти кажа

"Извинявай и прости ми".

Ако можех да отмия срама който ти нанесох изтичайки две прости думи, то нека ти кажа "Извинявай и прости ми"

Ако можех времето да спра, да върна часовника назад и да започнем всичко от начало казвайки тези две думи...

Ако можех....

Но не мога, мога да ти кажа само ОБИЧАМ ТЕ!

Времето минава, слънцето свети все така силно и ослепително както преди.

Луната от своя страна, образува същата лунна пътека като тази която гледахме с теб  всяка вечер.

И все пак, знам че дори да кажа "Извинявай" - ТИ няма да ми простиш, няма да върнем времето и няма да е отново както преди.

Ако можехме с едно "Извинявай или прости ми", да оправим всички грешки .... но не можем...

И все пак аз нека ти кажа ИЗВИНЯВАЙ!!!!

Тогава ти ще решиш дали можеш да ми ПРОСТИШ!!!!!!!

Шоколадова терапия бори умората и подмладява кожата!!!

Жена намазана с шоколад, кафяво-златистото й тяло подканя да си отхапеш. Това не е сцена от култов филм, а салон за лечение с шоколадова терапия - изключително популярно напоследък.


Много козметични центрове у нас предлагат модерната на Запад шоколадова терапия.

Много от козметичните фирми включват в състава на своите продукти какаово масло. Хит на пазара са кремовете за лице и за тяло, както и козметичните маски. Те са със силно хидратиращ и анти-стрес ефект.

Шоколадовата процедура зарежда вялата и изтощена кожа с енергия и я подмладява.
"Сладката" терапия се прави както на лицето за блясък, така и на тялото. По този начин кожата си набавя необходимите й влага и мазнини.

Кофеинът в шоколада помага за премахване на целулита и за отслабване.
Дава и какви ли не други ползи, но кой го интересува? Има ли по-добър начин да прекараш два часа?

Можем ли да направи процедурата с блокче шоколад от сладкарницата?
Отговорът е не. Защото козметичният шоколад не съдържа захари, а натурални съставки и затова е силен антиоксидант.

Първата стъпка в процедурата е почистване с тоалетно мляко и тоник.
След него следва по-дълбоко почистване с ензимен шилинг. По този начин кожата има възможност да "попие" безценните съставки на какаовото масло и да проникне в дълбочина.

Ако се прави терапия на тялото, в шоколадовата смес се слага бадемово масло. С масаж на лицето се засилва кръвообращението и по този начин кожата абсорбира съставките на какаовото масло.

Гъстият мус се намазва гладко по цялото тяло. Той е съставен от крийо - най-финия какаов прах в света, от Еквадор, и съдържа висока концентрация от антиоксиданти, които правят всякакви чудеса с кожата.

Увива се тялото в сребърно фолио и се оставя за два часа да попие безценната храна за кожата.
Единственото разочарование е, че мусът не се яде.

Разковничето е в какаото на прах. То съдържа минерални соли, борещи целулита, витамини, които хидратират кожата, антиоксиданти за борба със застаряването и и кофеин, помагащ за сваляне на излишното тегло.

Използването на какаото идва от древността и е свързано с индианците в Америка - толтеки, инки, май. Истинската история на шоколада обаче започва с ацтеките. За тях какаовите зърна са разменна монета - с 8 зърна купували заек, с 12 - услуги на куртизанка, а със 100 - роб. С тях приготвяли напитката „шоколати". Според легендата ацтекският император Монтесума пиел по 50 чаши дневно от нея - за сила и жизненост, както и за борба с умората.

Какаото съдържа най-голямото количество магнезий от всяко друго вещество и има изключителна роля за нормалното развитие на клетъчните функции.
Калцият пък, фундаментален за костите и мускулните тъкани, е особено изобилен в шоколада - повече, отколкото в киселото мляко. Наличието на фосфор го прави силен конкурент на рибата, а ниското съдържание на натрий помага в борбата със задържане на вода в тялото.

Масажът с шоколад дарява кожата и душата с тонус. Доказано е, че какаото подобрява производството на ендорфини - естествените хормони на щастието, които подобряват действието на серотонина, отговарящ за доброто ни настроение.

Изкуството в Б-я

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Той е и за онези , които искат да се научат да се изразяват по-добре чрез художественото слово или да се отърсят от стеснителността си пред аудитория. 

Изкуството в България не е добре развито, но се предоставя възможност на младото поколение, да се обогатява и да се развива, да покажат своята индивидуалност. Да изразят себе си. Театърът пресъздава отдавна забравени пиеси. Хората от които се занимават с него са млади, амбициозни, готови да се изявяват . Изкуството в най-общ смисъл представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява, да представи на света себе си видян и дори изкривен от своя собствен ъгъл. Всеки творец може да се предстви като калеидоскоп. Колкото повече се върти калейдоскопа, толкова по-разноцветен става. Така е и при хората на изкуството. Колкото по-надълбоко навлизат в изкуството толкова по разноцветни стават, щлифоват се като диамант, а колкото по-добре е щлифован диаманта толкова по-ценен става той. Именно това се опитваме да постигнем с театралното ателие. Искаме да създаваме, нови и ценни за света личности, йодирани с времето и опита който са натрупали.
Изкуството е магия! Чрез него откриваш в себе си талант, за който не си и подозирал.Да правиш изкуство означава да твориш, да създаваш... Изкуството се крие дълбоко у всеки един от нас.Просто е необходимо да му проправиш път към своите ръце и да го превърнеш в нещо прекрасно, нещо идеално, да му вдъхнеш живот и да се почувстваш удовлетворен от него.
Магията е сила.Изкуството е магия.Силата е магия. Всеки един от нас я притежава, просто трябва да достигне до нея. Дълбоко скрита в нас, тя чака да я използваме.Овладеем ли я и ще усетим магията.Тя представлява един лъч светлина.Премахвайки сянката от себе си, той ни озарява!
Навлезем ли в изкуството, ние откриваме толкова много от чудесата му, невиждани и нечувани.

I see you

Виждам те ....

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ти.

Когато протегна ръце,

аз сякаш галя твойто лице.

Когато вятъра гали косата ми

все едно ти си до мен и ме докосваш,

галиш ме и заспивам,

заспивам в твойте прегръдки,

спокойно склонила глава на твоето рамо.

Да знаеш само колко ми липсваш,

как копнея до мен да си ти.

Не ме карай заради теб да полудявам,

ела и ме целуни,

накарай ме да забравя

всяка лоша дума която изрекъл си.

Говори каквото искаш, аз ще те обичам.

Не се крии и не се преструвай – ела.

Ти си частица от мен,

 както аз от теб,

заедно сме по-силни

и по-добри.

Остани до мен и ми позволи...

.... да те обичам.

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ТИ.

Секса по света - роман с неочакван край !

Секс по английски - Англичаните се славят с ненадминатия си консерватизъм. Те са самоуверени, спокойни и търпеливи. Високото им самочувствие не позволява експерименти в секса, не дай си боже вие да поемете инициативата ?!?! Поради което в леглото бихте могли да достигне до ... някъде, а после и до пълно разочарование.

Секс по испански - Испанците не могат да чакат дълго за секс. Ако сте се запознали вечерта с испанец, то на сутринта ще се събудите с него в леглото. Те са енергични и страстни. Притежават изключителна сексуална фантазия и винаги биха могли да ви изненадат с нещо ново и завладяващо. На сериозни отношения може да се надявате, ако той ви покани у родителите си и ви запознае с майка си.

Секс по японски - Секса с японец ще ви удиви. В отношенията ви ще цари пълно затишие - той няма да ви разказва как е минала работата, как са колегите или приятелите. Японците не умеят да показват нито чувствата си, нито настроението си, нито емоциите си. С японец единственото, което бихте могли да правите е да си мълчите, дори и да си говорите, едва ли някой ще ви чуе.

Секс по френски - Французите се славят като най-добрите любовници. Те ще ви обсипват с цветя и комплименти, с ласкателства и прекрасни думи. Колкото и да ви се стори чудесен секса с французин, имайте в предвид, че тези мъже не са за вас - те са непостоянни и неверни.

Секс по немски - В леглото немците са "бързи и качествени". Те обаче са прекалено студени и определено им липсват емоции и чувства. За да се залюбите с немец е достатъчно да обичате да пиете бира, да можете да правите грил и да имате пищна фигура.

Секс по руски - Руснаците са страстни и романтични, особено в трезво състояние. За да притежавате в буквалния смисъл на думата руснак е достатъчно да умеете да правите чай ... и водка.

Секс по български - Естествено, че българите са най-, ама най-добрите любовници. Те и знаят, и могат и умеят ... но както казват самите българи, когато поискат, както в онази народна мъдрост, в която Нане ли беше казал, Вуте ли - "Моо ... да копам, моо ... и да не копам ..."

Интересни факти за лъжите и секса

Мъжете лъжат:  Едва ли за някого е тайна, че мъжете обичат да разказват един на друг за сексуалните си подвизи. Дори съществува закачливата приказка, че ако не разкажеш за секса, все едно не си го правил. Но освен че разказват за постиженията си в леглото, кой с коя е спал, в коя поза, как е било, мъжете често и послъгват за случилото се. Дали защото искат да украсят преживяването, да се изфукат пред приятелите си или просто да скрият срама от провалена вечер, факт е, че мъжете лъжат!


Жените са склонни да лъжат: Експерти твърдят, че най-често жените пробягват до опашатата лъжа, когато искат да запазят самочувствието на своя партньор в леглото. В момент на стрес, напрежение и нерви сексът не винаги е хубав. Тогава идва ред на "не се притеснявай, нищо не е станало", "твърде уморен си" или "пийна малко повече". Ако те е грижа за половинката ти, лоша реакция в момент като този, може да съсипе връзката. Преструвките в леглото не са много честна и искрена постъпка, но кой ли не го е правил?

Happily ever after

Всяко момиченце, от малко мечтае да срещне своят принц, в блестящи доспехи и на бял кон. Мечтае да открие любовта и да се потопи изцяло в нея.
Не мечтаете ли и Вие за това. Без значение дали сте мъже или жени, дали сте на 10 на 20 или на 50, всеки иска да бъде щастлив.
Пепеляшка е скромно момиче, без мечти и очаквания от живота. Искрено вярвам обаче, че Вие знаете какво искате, знаете кам какво се стремите. Само не губете кураж, вярвайте че любовта идва съвсем ненадейно, съвсем неочаквано.
Не прибързвайте ако искате да изживеете своето "Happily ever after".

Аз вярвам в щастливият край, а Вие?!

Приказка за Пепеляшка

Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.

Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.

Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.

Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.

Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.

Един ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.

А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.

И ето че денят на бала настъпил. Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре - с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели. Накрая седнали в каретата и заминали. Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала. Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница. Тя попитала Пепеляшка защо плаче.

- Така ми се искаше... така ми се искаше... - отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си. - Искаше ти се да идеш на бала ли? - попитала я вълшебницата. - Да можех да отида наистина! - замечтано отвърнала Пепеляшка. - Добре! - казала вълшебницата. - Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква. Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.

А тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе. После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета. Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня. Липсвал само кочияш. - Ще изтичам да погледна в капана за плъхове - предложила Пепеляшка. - Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!

- Добре - съгласила се вълшебницата. - Донеси тук капана! Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш. След това казала на Пепеляшка: - Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси! Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили. Като свършила всичко това, вълшебницата казала: - Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?

- Много съм щастлива! - отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца! Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста. Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае. После кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата. Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непремено да си тръгне от

бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ: - Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина. Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата. Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:

- Вижте колко е прекрасна! - И каква е стройна! - господи, никога не сме виждали такава красавица! Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори. Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки. Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата

непозната за вниманието, с което я обгръщал. Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение. След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея. А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й

донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял. Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата. Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.

Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица. Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъшти без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка. Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са  прекарали на  бала. Те й казали,  че там  се

появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка. - Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше - разказвали сестрите. - Сигурно се е влюбил в тази хубавица.

Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица. След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила. Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила: - Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане? Сестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по

мярка. Двете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна. Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали. Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца. Още на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.