Няма по-хубаво от това да вземея една книга и да потънеш в съдържанието намиращо се под кориците и. Четенето започва още в ранна детска възраст, за да съм по-точна от 1-ви клас. В началото ние сричаме, затрудняваме се, но с течение на времето ние се усъвършенстваме. Влизаме по-дълбоко в света на текста. Като малки любимите ни четива да били детски приказки, които са далеч от действителността. Четейки си ние се потапяме във вълшебното, сливаме се с персонажите за които четем.Четенето в наше време в XXI век все повече и повече се превръща в мит. Всяка година все повече и повече хора спират да четат книги, намирайки си други занимания, като да стоят пред компютъра. Библиотеките стоят празни, библиотекарите стават все по-напрегнати, все по-болни от факта, че четенето не е вече на такава почит както преди.
Някой ще каже аз чета много често. Ако си мислите, че да прочетеш някоя статия в някой жълт вестник, или обявите в Ало Бургас примерно, Ви обогатява, жестоко се лъжете.
Живеем ш динамичен и развиващ се на максимални обороти свят. Всеки ден се появяват все нови и нови технологии. Живота ни е неразривно свързан с Интернет, да това е факт. Книгите започнаха да се предлагат и в електронен вариант. Не е нужно да дадеш 20-30лв. За една стойностна книга, а просто да кликнеш 2 пъти с мишката и при това напълно безплатно ди се сдобил с нея, на своя компютър.
Чувството да хванеш книгата в ръцете си, да прелистваш страниците и е заменен с кликване на един бутон.
Четенето и читателя са взаимно свързани и не могат да съществуват едно без друго. Читателят в XXI век, не обича да чете сериозни книги – поне по мое лично наблюдение. Младото и подрастващото поколение обичат да четат фантастика от рода на Хари Потър, Здрач, Училище за вампири, Дневниците на вампира и много, много други подобни. Нашумяла е сега темата за вампирите и върколаците. На книжният пазар започват да се появяват все повече и повече новоизлюпени автори, които са или много малко познати или изобщо не сме чували за тях като имена. Творбите им обаче се радват на голям интерес. Никой не посяга да прочете Под Игото на Иван Вазов или някоя друга известна книга на нашите български автори. Младото поколение ги намират за скучни, ненужни и безинтересни.
Аз лично вляза ли в библиотека или книжарница сърцето ми се стопля. При вида на толкова книги на едно място, пълни с различни, интересни, трогващи истории, аз все едно съм в друг свят необятен, чакащ да го покоря.
Честно да си призная, до преди 3 години бях прочела съвсем малко книги. Даже можех да ги преброя на пръстите на двете си ръце. Никога няма да забравя първата книга която прочетох „Братята с лъвски сърца”. Преди 3 години живеех с едно момиче, на което книгите и бяха и все още са слабост. Максимата „С какъвто се събереш, такъв ставаш..”се оказа вярна. Възгледа ми относно книгите се промени коренно. От тогава мога да каже, че открих в себе си скритият читател. И да и аз си падам по фантастични истории, но се старая да прочитам и по някоя по-сериозна книга.
Във всеки човек, поне по мое мнение се крие читател, независимо колко дълбоко е скрит. Да в XXI век и четенето и читателите ни са рядкост но все пак ги има. Аз мечтая за деня в който вместо да прекарваме по 4-5 часа пред компютъра и във Фейсбук, ще взимаме по една книга и ще се потапяме в нейното вълшебство.
За мен няма по-голямо удоволствие от това да държа мечтана книга в ръцете, да усетя аромата, носещ се от страниците и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар