ПламенНа

Не скромна и добричка

бе нашата сестричка,

мила и красива като самодива.

Изпълнена с мечти,

с копнеж, тръгнала на път

към родният си кът,

но зла сила ни я взе 

и към гибел я поведе.

Отнеха ни я нелепо, нереално.

Сълзи безчет се стичаха

по нашите лица

сломени от мъка и тъга.

"Винаги ще бъдеш с нас!"

Ний ще те носим в сърцата си 

чак до сетния ни час.

Ще носим спомена за теб-

за усмивката, смеха ти,

но друга като тебе няма 

и празнотата е голяма.

Ти си нашата сестричка, нашата душичка.

ПламенНа бе нашата Пламена,

но сега тя с криле е окрилена и бди над нас.

П.П: С много много много любов посвещавам тези редове на нашата мила приятелка, сестричка - Пламена Кръстева.

Обичаме те Плам (не го забравяй)!!!!!