Chamber of secrets

Моето убежище…моите покои….това е мястото където водя важни и не толкова важни разговори и размисли сама със себе си. В нея аз съм в свои води, там аз диктувам правилата, в нея са се случили много важни и значими за мен моменти.

Моята идентичност се забелязва още от мига в който прекрачиш прага на стаята ми.

Тя е средно голяма, светла и приветлива. Има южно изложение. Стените и са бели, избрала съм този цвят защото той ме успокоява, бялото е символ на чистотата на мъдростта, на откровението. Ако стените ми можеха да говорят….колко неща биха казали. Те са свидетели на много сълзи и усмивки. Леглото ми е просторно, може би защото обичам свободата. Завивките ми винаги са винаги шарени и  в светли тонове (жълто, зелено)  защото обичам тези цветове.

Любимият ми предмет в стаята е огромната ми възглавница която ми е подарък от баща ми. Лягайки си на нея се чувствам като на облак, всяка вечер тя ми помага да се пренеса в света на сънищата, тя ми е утеха в трудните моменти.

Мебелите ми са в бледо зелен цвят, а дръжките на шкафчетата ми са във формата на различни морски обитатели (рибки, мидички, рачета, морски звезди, водна костенурка и др.)

Обичам морските животни, може това да се дължи на зодията ми. Харесвам морето и колко необятно е то. Обичам да рисувам и из стаята ми съм залепила различни плакати и мои рисунки. Рисувам предимно вечер, затова си имам специален кът където мога да се наслаждавам на хобито си. Книгите са другата ми слабост и на тях имам отделени няколко рафта. Обичам да чета, когато го правя чувствам, че принадлежа не на този свят, а се пренасям в света на моите герои и ставам едно с тях.

На бюрото ми кротко лежи компютъра ми, до него имам поредица от снимки на мен и моето семейство. На снимките всички сме усмихнати и лъчезарни, искам винаги да ни помня такива.

Плюшените ми играчки са другото нещо което ще забележите в стаята ми, те са страшно много, различни по големина и цветове, но и сред тях си имам любимец- моята костенурка Франклин. Гушкайки го се чувствам като малко дете.

Пердетата в стаята ми се бели и на тях са кацнали няколко декоративни пеперуди, символ на свободата на щастие и благополучие.

Обичам да стоя в моята стая. Вярвам, че ще се хареса и на Вас.

Това е моята стая, моето убежище, моите покои.

"He was standing at the end of a long, dimly lit chamber. Towering stone pillars entwined with more serpents, rose to a ceiling lost in darkness, casting long, black shadows through the odd, greenish gloom that filled the place"

—Description of the chamber