Значима случка от моят живот!

Всичко започна преди 5 години. Още помня съдбоносният ден 23.09.2006г. Тогава се запознах с най-добрият ми приятел. Точно на 14-тият му рожден ден. Стоях си в къщи през компютъра и изведнъж някои ми позвъня по скайп. Вдигнах и от другата страна се чу мъжки глас. „Чуваш ли ме?” – бяха първите му думи. Беше някъде около 8:00 вечерта. Говорихме си някъде до около 3:00 през нощна.

Да говориш с него беше лесно, харесваше ми. Всяка вечер стоях с часове пред компютъра и говорех с него. Той се казва Владислав, тогава беше на 14 години, от град Каварна. Макар и по скайп поддържахме връзка всяка вечер, чувахме се редовно по телефона. Така продължихме около 4-5 месеца. С всеки изминал ден ставахме все по-близки. След нова година 2007г. вече той замина на гости в Шумен при свои роднини. Какво съвпадение родният град на майка ми е именно Шумен. Понеже не бяхме ходили от много време, се възползвах и убедих родителите ми да заминем. Бях решила, че е време да се срещнем с В. (Нека не цитираме имена )

И така се озовах в Шумен. Бяхме се разбрали да се видим на центъра на града пред кино Херсон.

Татко ме закара до там и ме остави. Пред киното стоеше едно нисичко, слабо момче. Личеше му, че се притеснява много, но въпреки всичко той беше моя В. Не можахме да прекараме много време заедно. Имахме около 30 минути. В началото и двамата се притеснявахме но ни беше приятно въпреки всичко.

Когато се прибрахме по родните си градове, продължихме да се чуваме. Поддържахме си връзка. За него беше някак лесно да се разкрие напълно пред мен, може би защото бях страничен човек. Споделяше ми всичко, аз на него също. Така изкарахме година две. Пишехме си почти всеки ден, да не говорим за безкрайните ни телефонни разговори. 

Един ден обаче, не знам дали си бяхме до скучали или по друга причина, спряхме да си звъним, спряхме да се търсим. Липсвахме си взаимно, но нито един от двамата не предприемаше инициативата да се обади или да пише на другия. В това положение измина още една година.

Една вечер той не издържа и ми написа SMS. Този SMS сякаш отприщи забравените и притъпени чувства на приятелство между нас.

Най-големият и не забравим жест който някога – някой е правил за мен, е когато Владислав дойде специално заради мен за рожденият ми ден тази година.

Сега той е на 19г. , студент  в София. Бях му подхвърлила да дойде някой ден до Бургас. Това щеше да е втората ни среща на живо. Той реши да ме изненада и дойде. Бяхме заедно 3 дни, 3 дни през които опознавах този човек наново. Едно е да го гледаш на камерата в скайп, да разглеждаш снимките му във Фейсбук, но съвсем друго е  да го видиш пред себе си от плът и кръв. Чувството което изпитах тогава е неописуемо.

Качвайки се на автобуса, когато трябваше да си тръгва, все едно частичка от мен си замина. „ Не искам да чакаме още 3-4 години да се видим пак” бяха последните ми думи които му казах преди да замине.

Той само ме погледна и се усмихна. Понеже го познавам до болка, знам че зад тази усмивка се крие следното „Ще се видим по-скоро от колкото предполагаш!”.

Да моя най-добър приятел е странен, даже бих казала много странен, но аз си го приемам и обичам такъв какъвто е. Знам, че дори да му се обадя по сред нощ и го попитам или го помоля за съвет или нещо друго той ще е насреща. Знам, че винаги ще ми помогне.

Виждам, че двамата с него сме съвсем различни, той се стреми към едно – аз към друго. Но също така виждам, колко сме еднакви, как и двамата не можем един без друг.

Това все пак доказва максимата, че „противоположностите се привличат”. Ние се сблъскваме като 2 свободни електрона, караме се редовно и то по няколко пъти на ден, но въпреки всичко това пак си оставаме най-добрите приятели.

Някой ще каже: - “ Какво е това приятелство, та Вие сте се виждали два пъти?!”. Да така е но за едно истинско приятелство няма пречки. Именно едно такова приятелство ще остане завинаги.

И аз никога няма да забравя съдбоносната дата 23.09.2006г.. Запознанството ми с най-добрият ми приятел.

Описание на любим човеk

Един от моите любими хора е най-добрата ми приятелка. Казва се Петя Дешкова и е на 20 години. Приятелите и казват на галено Пе.

 Тя е слаба и средна на ръст, с тъмна кестенява коса, много бледа кожа, изпъкнали скули, малки устни и много много големи мигли подчертаващи пъстрите и очи. Очите и променят цвета си в зависимост от настроението и облеклото и. Облича се спортно елегантно. Зодия везни е и характера и напълно съвпада със зодията и. Винаги е раздвоена и не може да вземе лесно решение. Вземе ли лесно решение, точно след 10 минути съжалява, че го е направила. Понякога се чудя на себе си как я понасям такава раздвоена. Но въпреки всичко, тя е най-добрата ми приятелка и си я възприемам такава каквато е със всичките и странности.

Петя е много добросърдечен човек, много хармонична и сдържана. Общува лесно с хората, умее да ги изслушва и да им дава съвети. Никога не критикува хората, уважава тяхното мнение и се съобразява с него. Другото нещо което не харесвам в нея е, че се опитва да се налага понякога. Прави го несъзнателно но понякога просто не се усеща. Хареса ли и нещо и на другите трябва да им харесва.

Друг неин недостатък е, че не е достатъчно упорита, много лесно се предава и то без никаква борба, а все пак живота е борба за оцеляване. Много бързо и лесно се влюбва още едно от слабите и качества и винаги остава разочарована. Много емоционална. Страхува се от всякакви животни и конкретно ненавижда кучетата.

Харесва ми в нея, че е трезвомислеща. Умна е и изключително забавна. Когато си с нея не може да ти е скучно. Държи много на външният си вид.

Както външно така и по характер тя прилича и на двамата си родители. Уравновесена е за което и завиждам. Държи много на близките и на приятелите си. Готова е да им помогне винаги, може би и това, че е една от причините да сме толкова близки. В Приморско живеем една над друга, в Бургас живеем заедно.

Не мисля, че бих могла да живея без нея.

Това е моята Пе , моята най-добра приятелка.

Виждам те - See you

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ти.

Когато протегна ръце,

аз сякаш галя твойто лице.

Когато вятъра гали косата ми

все едно ти си до мен и ме докосваш,

галиш ме и заспивам,

заспивам в твойте прегръдки,

спокойно склонила глава на твоето рамо.

Да знаеш само колко ми липсваш,

как копнея до мен да си ти.

Не ме карай заради теб да полудявам,

ела и ме целуни,

накарай ме да забравя

всяка лоша дума която изрекъл си.

Говори каквото искаш, аз ще те обичам.

Не се крии и не се преструвай – ела.

Ти си частица от мен,

 както аз от теб,

заедно сме по-силни

и по-добри.

Остани до мен и ми позволи...

.... да те обичам.

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ТИ.

Изкуството...

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване.  Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да се изразяват по-добре чрез художественото слово или да се отърсят от стеснителността си пред аудитория.

 Изкуството в България не е добре развито, но пък предоставя възможност на младото поколение да се обогатява и да се развива, да покажат своята индивидуалност. Да изразят себе си. Театралното ателие пресъздава отдавна забравени пиеси. Хората от това ателие са млади, амбициозни, готови да се изявяват. Изкуството в най-общ смисъл представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява, да представи на света себе си, видян и дори изкривен от своя собствен ъгъл. Всеки творец може да се представи като калейдоскоп. Колкото повече се върти калейдоскопа, толкова по-разноцветен става. Така е и при хората на изкуството. Колкото по-надълбоко навлизат в изкуството, толкова по-разноцветни стават, шлифоват се като диамант, а колкото по-добре е шлифован диамантът, толкова по-ценен става той. Именно това се опитваме да постигнем с театралното ателие. Искаме да създаваме  нови и ценни за света личности, йодирани с времето и опита, който са натрупали.

Изкуството е магия! Чрез него откриваш в себе си талант, за който не си и подозирал. Да правиш изкуство означава да твориш, да създаваш... Изкуството се крие дълбоко у всеки един от нас. Просто е необходимо да му проправиш път към своите ръце и да го превърнеш в нещо прекрасно, нещо идеално, да му вдъхнеш живот и да се почувстваш удовлетворен от него.

Магията е сила. Изкуството е магия. Силата е магия. Всеки един от нас я притежава, просто трябва да достигне до нея. Дълбоко скрита в нас, тя чака да я използваме. Овладеем ли я и ще усетим магията. Тя представлява един лъч светлина. Премахвайки сянката от себе си, той ни озарява!

Навлезем ли в изкуството, ние откриваме толкова много от чудесата му, невиждани и нечувани.

В търсене на щастието

Какво е щастието? То е нещо индивидуално, търсено от всеки, но не всеки го намира. Търсим го по свой си начин, различен за хората, щастието се появява под различна форма. Въпреки това ние го търсим до края на дните си, без в крайна сметка да разберем дали сме го намерили или не.

Хората в XXI в. се стремят да са най-добри във всичко, усъвършенстват се всеки ден.

Предлагам Ви няколко съвета, които помагат да се почувстваме HAPPY и удовлетворени от себе си. Придържахки се към тях живота ни ще е в пъти по-лесен, ще сме по-усмихнати и позитивни.

• Не мислете за това което е вече минало. Не си губете времето в излишни съжаления .
• Създавайте си повече контакти, повече приятели и познати на които да разчитате. Самотата се понася по-лесно с хора, които Ви разбират.
• Търсете красотата в малките неща.
• Подайте ръка на старица опитваща се да премине на улицата. Помнете, че някой ден и Вие ще сте на найното място.
• Приемете неизбежните неща. Съсредоточете се над неща, които можете да промените - в себе си или в околните.
• Не се страхувайте от промените и новостите.
• Гледайте на неуспехите като на нещо временно, приемайте го като крачка напред към усъвършенстването.
• Каквото и да работите, бъдете доволни от това което вършите, старайте се и все някой ще Ви забележи и оцени.
• Усмихвайте се по-често. Усмивката отваря много врати, пък и някой може да се влюби в нея.
• Радвайте се на всеки ден, защото всеки ден е различен и уникален сам по себе си.
• Грижете се за себе си и за здравето си. Едва ли можем да сме щастливи ако сме болни.
• Отнасяйте се към трудностите и проблемите с чувство за хумор. Не се взимайте прекалено на сериозно. Така ще вървите напред без страх, че можете да се провалите.
• Мечтите могат да се осъществят, независимо на каква възраст сте. Реализирането им зависи изцяло от Вас.
• Поставяйте си цели, които Ви вдъхновяват да действате.
• Никога не се предавайте. Знайте, че в живота успяват смелите и решителните.

 Аз Ви дадох една лъжичка щастие, вземете я!!!!

Най-хубавият ден

Всеки е изпадал в безисходица, всеки е имал "кофти" ден, всеки е бил на ръба на отчаянието.

Посвещавам това именно на тези хора. Четете си думите на Майка Тераза всяка сутрин преди да излезете от дома си. Те подвигат духа, помагат ни да повярваме в себе си. Помогнаха на мен, оставете тези няколко реда да помогнат и на ВАС!!!!

Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-добрият учител - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
                                                                                                               Майка Тераза

Приятели или просто познати?!

В живота на всеки идва момент в който си задаваме въпроса - "Аз имам ли приятели или всички са просто познати"?
Казваш си " Да аз имам приятели" те ме подкрепят в трудни моменти , колкото и клиширано да звучи, с мен са в добро и зло. Но така ли е наистина или всичко това е параван зад който застават всички. Най-глупавото е, че ти разчиташ на "приятелите", а те в даден момент забравят, че те има. Забравят, че някой има нужда от тях. Започват да ти званят веднъж седмично с някакъв глупав въпрос от рода "Какво да облека, тази вечер ще излизам?", но няма да се сетят да кажат "Искаш ли да дойдеш с нас?" Дори не осъзнават как влияе това на другия.
Опиташ ли се да говориш за това с чеовека с "приятеля" той просто ти казва "Не че не се сещам за теб просто......".  Просто какво дойде лятото и айде забравяме, че зимата е по-дълга от слънчевите месеци. Когато дойде зимата и всички заминат нанякъде, тогава се сещат за теб, започват да званят, да те тарсят.
Едва ли не омръзна ми с теб, скучно ми е имам нужда от разнообразие. Но ние не конкретизирам някого затова ще използвам думата "потърпевшите". стоим и чакаме да им дойде кефа, някой да ти се обади, да се сети, че преди време сте били заедно по цял ден, смели сте се заедно, дори това че стоите и гледате някой глупав филм заедно ви е радвало.
За мен това не е редно, но още по-гадното е, че го допускаме.
Странното е че, винаги можеш да званнеш по телефона да питаш другия как е, какво прави и много други глупави неща но.... нали и малките жестове са важни.
Хубавото в случая е, че разбираш кой държи на теб, на кой можеш да се опреш, на чие рамо можеш да поплачеш когато имаш нужда.
И пак стигам до извода, че "Приятел не е този който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш!".
Едва когато загубиш някой причтел, тогава осъзнаваш какво си имал до себе си. Трябва ли да се стигне до там, че да загубиш този човек...... не не е нужно. Хора осъзнайте се ...... !
Приятелите са ценни и не бива да ги губим, от нехайство или още по-глупави причини.

Евала на тези който се сещат, че имат приятели, че макар и в други градове, държави се сещат за тях и поддържат връзка с тях.... визирам двама, трима човека те си знаят кои са. Обичам Ви!!!! Останалите помислете добре, след като прочетете тези редове!