За и против чалгата- Чалгата като национална характеристика

Чалгата, наричана още поп фолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност в България в началото на 90-те години на 20 век и съчетаващ български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı- свирня, музика. Етимологическото значение на думата „чалга“ отправя към популярната развлекателна музика от времето на Османската империя и Българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“. Този процес е резултат на градския начин на живот- смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки градски оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества -от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен -балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки,полки, валсове и др.). Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.
Този стил музика със специфично звучене и още по-специфични текстове става част от модерното ни общество, и още по-жалко е, че става двигател на ценностната система на поне едно поколение. Във времена на икономическа и ценностна криза, както и липса на политическа стабилност, нуждата на българите от национална идентичност е по-силна от всякога. Вместо обаче да бъде формиран върху основите на изконни духовни ценности  и толерантност, фокусът на тази идентичност продължава да бъде изместван върху псевдо ценностни, създавани и налагани от псевдо творци. Липсата на реално работеща българска интелигенция се компенсира от “творчеството” на чалга изпълнители и гологлави шоумени, а нуждата от национални герои бива замествана от политици със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал. Колкото и парадоксално да звучи, попфолк музиката действително е музиката, която се доближава максимално до бита на съвременният българин. Днешното повърхностно отношение на българите към битието сякаш е излязло от попфолк песен. Мизерията, несигурността в утрешния ден и спадналото самочувствие на българина като потребител  карат голяма част от сънародниците ни да търсят утеха в чалга музиката. Слушането на чалга е един от най-елементарните начини за намиране на отдушник от натрупаният емоционален заряд на феновете, които – също като идолите си - мечтаят не за книги и образование, например, а за лъскави коли, силиконови жени и лесни пари. 
За мен чалгата е перверзия за окото, перверзия за слуха, перверзия за ума, перверзия за сърцето и перверзия за духа. Чалгата е едно комплексно явление, простиращо се през сечението на остатъчното общество, кулминиращо в прояви свързани с престъпност, феодализъм, музикален, езиков, нравствен, чувствен и дори психологически атавизъм, регресия на социокултурната проява, въплъщаваща пълно обръщане на ценности - какво е добро, какво е зло, кои са моделите на успех в едно общество. Чалгата като морал, чалгата като език, чалгата като мода, чалгата като музика, чалгата като култура, чалгата като светоглед, чалгата като етика, чалгата като психология, чалгата като философия, чалгата като символика е един комплексен феномен с множество метастази из разядената тъкан на една проекто-нация в едно застинало в покой общество.
Нейната форма на държавно управление е феодализмът. Нейният морал е моралът на търговеца на души. Нейният език е грубият език, неформалният, неучтивият, невъзпитаният. Нейната мода е нахалната, плътската, натрапващата се, нехармоничната, кичозната. Нейната музика е неестетичната, принизената, неориентирана към ума, а към половите органи. Нейната култура е културата на плътта и размяната на плът. Нейният светоглед е материлистично – анималистичен, на две нива преди еволюцията на разума – секс, насилие и липса на хигиена. Чалгата като етика е отрицание на грижата за слабия, отрицание на смисъла от кооперацията и отрицание от доброволните действия. Тя е непризнаване на несексуалната част от отношенията между хората, свеждаща се до възпроизводството.
Философията на чалгата е минимализмът. На това са подчинени моралът и езикът и, светогледът, етиката, психологията, културата. Чалгата е първична, проста, редуцирана, нейният език е сведен до крайно беден речник, нейната етика е „бий или спи, продавай или купувай“, Нейната мода е минималистична, така както е и нейната хигиена. 
Чалгата е онова, малкото, но не онова, което не достига, а онова, което е твърде малко. Достъпа до пошлостта на чалгата е практически неограничен. Българина се сблъсква ежедневно с нея по претъпканите автобуси и таксита. Фолк “дивите” са неизменна част от страниците както на  жълтите, така и на сериозните медии. Техните лица надничат от билбордове и екрани, приканвайки народа да опита поредната алкохолна напитка или продукт за отслабване. По някаква необяснима причина, те се изявяват и като капацитети в най-различни области на битието, давайки мнения и съвети по въпроси от най-разнороден характер. Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпа на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнейджърите са  най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на Пайнер, а абитуриентските балове са не само визуален, но и музикален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици; вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците. 
През последните години, чалга явлението успя да излезе от  тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението.