Всеки има индивидуален праг на щастие и нещастие.Щастието
обаче е емоция ,която е доста идентична при повечето хора.Да вземем за пример
едно средностатистическо българско семейство.Двама родители,две деца.Добри
приходи,като цяло една добра перспектива за развитие.Щастието и
удовлетворението са налице.Да налице са също и дребните,ежедневни битови
перипетии,както се изразяват хората”белите кахъри”.Но целостта на това
семейство е съхранена.Топлотата и нежността между неговите членове е
съзидателна,съзидава щастие и любов.
Вървейки по тази улица,по улицата на щастливото
семейство,по улицата където се помещава топлото огнище ,ще стигнем до един
мост.Това е моста на така наречената от определен социум деградация.Дали
в действителност е деградация или обстоятелство неподвластно на човек,вие
читателите ще прецените това индивидуално.Всеки ще парафразира нещата по своят
уникален и миродавен за него самият начин.Минавайки от другата страна там
ще сезираме различни негативни чувства и твърде много емоционална отрова.Едно
семейство.Уж като всички останали.Уви вглеждайки се по детайлно и обстойно ще
видим например един родител със разрушително поведение.Размяна на остри
реплики.Дегенерати даващи „перфектния”пример на своите деца.Ето тук е момента
да направим паралелът между щастието и нещастието.Щастливите семейства са
еднакви ,те са като къщите в един добър квартал .Подредени с двор отпред
и с градина.Идентични и красиви…..А от другата страна…В онзи бедния квартал с
разрушените къщи всяка носеща различни белези.Всяка със своята различна
съдба.Щастието е щастие винаги едно и също.Нещастието е различно и се изстрадва
по различен начин.Когато биваш съборен на земята ,
болката те провокира винаги по различен начин.
Един се озлобява,друг се изправя бързо,бързо зареден със
сила.Трети остават да лежат примирени ,може би завинаги...Нещастието
строи различни улици и мостове в нас.По някой от тях преминаваме ,колкото да
изпушиш една цигара,а по други ,колкото трае един живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар