Какво ще правя ако имам още един ден живот?

Какво ще правя, ако имам още един ден живот? Отговорра на този въпрос е много прост и елементарен - Ще живея! Един живот не е достатъчен! Света в който живеем в който сме създадени, ни предоставя толкова много възможност, толкова много пътища по които можем да поемем. Някой ще си каже "За какво съм създаден, за какво живея?!" Всеки един от нас носи своето послание, по един или друг начин ще остави своя отпечатък в/у света. Вместо да си кажем, не искам да живея, живота ми е безмислен ние трябва "На инат!", да се вземем в ръце, да се изправим колкото и потъпкани и смечкани да се чувстваме и да продължим.

Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?

„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!

   И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних си, преди време, с приятели сме се питали такива неща. А отговорите бяха или поне ни се струваха невероятни. През този, оставащ ден, искахме да: скачаме с бънджи (повечето имахме страх от високо); да караме сърф на австралийския бряг; или, в краен случай, водни ски някъде по Черноморието; да се качим на самолет - по възможност изтребител; да се запознаем с някоя холивудска звезда; ако може, в този един ден, да ни дойде прозрение и да направим някое велико откритие...

Живота е постоянна борба, изпълнена с възход и падения и да, понякога паденията са повече от възходите но именно това ни прави по-силни. Всеки има за какво да живее, всеки има за какво да се бори. Ако все пак някой от вас не е на моето мнение - огледаите се. Света е необятен, ако не обичаш да пътуваш, намери си хоби, рисувай, пей, танцувай, възможностите ни не са ограничени.

Живей, не потъвай, не се отдавай на отчаянието, да криза е нещата са малко по-трудни, но все пак трябва да дерзаем. Направи си списък с нещата които искаш да постигнеш, местата които искаш да посетиш и се бори за тях. Един живот не е достатъчен за да усетим  да докоснем и да грабнем от всичките красоти на света. Аз избрах да живея - а ти?