неделя, 19 юни 2011 г.

ПламенНа

Не скромна и добричка
бе нашата сестричка,
мила и красива като самодива.

Изпълнена с мечти,
с копнеж, тръгнала на път
към родният си кът,
но зла сила ни я взе 
и към гибел я поведе.
Отнеха ни я нелепо, нереално.

Сълзи безчет се стичаха
по нашите лица
сломени от мъка и тъга.
"Винаги ще бъдеш с нас!"
Ний ще те носим в сърцата си 
чак до сетния ни час.

Ще носим спомена за теб-
за усмивката, смеха ти,
но друга като тебе няма 
и празнотата е голяма.
Ти си нашата сестричка, нашата душичка.
ПламенНа бе нашата Пламена,
но сега тя с криле е окрилена и бди над нас.


П.П: С много много много любов посвещавам тези редове на нашата мила приятелка, сестричка - Пламена Кръстева.
Обичаме те Плам (не го забравяй)!!!!!
















неделя, 12 юни 2011 г.

Четенето и читателя в XXIв. – 2011г

Няма по-хубаво от това да вземея една книга и да потънеш в съдържанието намиращо се под кориците и. Четенето започва още в ранна детска възраст, за да съм по-точна от 1-ви клас. В началото ние сричаме, затрудняваме се, но с течение на времето ние се усъвършенстваме. Влизаме по-дълбоко в света на текста. Като малки любимите ни четива да били детски приказки, които са далеч от действителността. Четейки си ние се потапяме във вълшебното, сливаме се с персонажите за които четем.
Четенето в наше време в XXI век все повече и повече се превръща в мит. Всяка година все повече и повече хора спират да четат книги, намирайки си други занимания, като да стоят пред компютъра. Библиотеките стоят празни, библиотекарите стават все по-напрегнати, все по-болни от факта, че четенето не е вече на такава почит както преди.
Някой ще каже аз чета много често. Ако си мислите, че да прочетеш някоя статия в някой жълт вестник, или обявите в Ало Бургас примерно, Ви обогатява, жестоко се лъжете.
Живеем ш динамичен и развиващ се на максимални обороти свят. Всеки ден се появяват все нови и нови технологии. Живота ни е неразривно свързан с Интернет, да това е  факт. Книгите започнаха да се предлагат и в електронен вариант. Не е нужно да дадеш 20-30лв. За една стойностна книга, а просто да кликнеш 2 пъти с мишката и при това напълно безплатно ди се сдобил с нея, на своя компютър.
Чувството да хванеш книгата в ръцете си, да прелистваш страниците и е заменен с кликване на един бутон.
Четенето и читателя са взаимно свързани и не могат да съществуват едно без друго. Читателят в XXI век, не обича да чете сериозни книги – поне по мое лично наблюдение. Младото и подрастващото поколение обичат да четат фантастика от рода на Хари Потър, Здрач, Училище за вампири, Дневниците на вампира и много, много други подобни. Нашумяла е сега темата за вампирите и върколаците. На книжният пазар започват да се появяват все повече и повече новоизлюпени автори, които са или много малко познати или изобщо не сме чували за тях като имена. Творбите им обаче се радват на голям интерес. Никой не посяга да прочете Под Игото на Иван Вазов или някоя друга известна книга на нашите български автори. Младото поколение ги намират за скучни, ненужни и безинтересни.
Аз лично вляза ли в библиотека или книжарница сърцето ми се стопля. При вида на толкова книги на едно място, пълни с различни, интересни, трогващи истории, аз все едно съм в друг свят необятен, чакащ да го покоря.
Честно да си призная, до преди 3 години бях прочела съвсем малко книги. Даже можех да ги преброя на пръстите на двете си ръце. Никога няма да забравя първата книга която прочетох „Братята с лъвски сърца”. Преди 3 години живеех с едно момиче, на което книгите и бяха и все още са слабост. Максимата „С какъвто се събереш, такъв ставаш..”се оказа вярна. Възгледа ми относно книгите се промени коренно. От тогава мога да каже, че открих в себе си скритият читател. И да и аз си падам по фантастични истории, но се старая да прочитам и по някоя по-сериозна книга.
Във всеки човек, поне по мое мнение се крие читател, независимо колко дълбоко е скрит. Да в XXI  век и четенето и читателите ни са рядкост но все пак ги има. Аз мечтая за деня в който вместо да прекарваме по 4-5 часа пред компютъра и във Фейсбук, ще взимаме по една книга и ще се потапяме в нейното вълшебство.
За мен няма по-голямо удоволствие от това да държа мечтана книга в ръцете, да усетя аромата, носещ се от страниците и.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Мога ли да променя морала на своето време?

Темата за морала ни вълнува от дълбока древност.
Моето поколение живее в един голям свят на бързи и големи промени. През последните години все повече се говори за тероризъм, за масови безредици, за противопоставяне на етносите. Съвременният морал трябва да зачита свободата на вероизповеданията и никой няма право да отнема човешки живот.
Може ли един човек да промени светогледа, нагласите и нравите на хората?
Според мен това е непосилно дори за Бог, а какво остава на мен като ПР специалист.
Моето поколение е поколение на мобилните комуникации, компютрите, Internet. Информацията, която разменяме е голяма. От една страна това ни обогатява, но крие и своите рискове. Всички сме чували за опасностите, които стоят от другата страна, но не познаваме истинската им същност. Има хора без морал, които злоупотребяват с невинни деца и унищожават тяхното бъдеще.
По-възрастните казват: „Младите нямат морал, пушат, пият, дрогират се. Много невъзпитана и мързелива младеж...”.
Аз мисля, че не е точно така. Всяко време си има своите норми на поведение, мода, вкусове. Недопустимо е било преди години да се ходи на училище с обеца на носа, с раздърпани дрехи, но същите тези младежи в много случаи са природозащитници, участват в благотворителни мисии, с две думи „Добри хора”.
Ние, младежите от моето поколение, трудно бихме превели старица през улицата, както нашите майки и бащи пионери. Но както всичко има и изключения. Не трябва да слагат цялото млада поколение под един общ знаменател. „Разни хора, разни идеали” беше казал един мъдър човек. Да, ние сме по-невъздържани и по-свободолюбиви, но също почитаме възрастните и близките, просто го изразяваме по по-различен начин. За моето поколение също важат правилата „Не убивай!”, „Не кради!”, „Не поробвай” и още много други, но винаги е имало хора от тъмната страна. Някои не устояват на изкушенията, охолството и презадоволеността и те ги променят към лошо.
Изглежда, че моралът се разглежда различно през различните епохи. Моралното в една държава може да не е морално в друга. Моралът е система от ценности и принципи на поведение. Той се формира у човека по време на неговото израстване и формиране като личност. Трудно бихме могли да го променим или изкореним. Това е една непосилна задача дори за най-добрият ПР специалист. Да ние можем да ги насочим, да им покажем правилният път, но кой път ще поеме обществото не можем да кажем. Това е бича на сегашното поколение, лошият морал. Но кои сме ние, че да се месим, в свят изпълнен с неправда. Хората сами избират своят път, а ние можем само да се надяваме да изберат правилният.

Какъв е имиджа на България в Европейския съюз?

България е една малка, да не кажа невзрачна държава на Балканският полуостров.
Известна ли е тя по света? Да с киселото мляко, може би или с Българската роза?!
Франция се свързва с любовта и с романтиката, Италия също. Швейцария е свързана с точността, а какъв е имиджа на България? На този въпрос се опитват да отговорят много хора но неуспешно.
България има слаб имидж или изобщо няма изграден такъв. Ако искаме да изградим облик на нашата мила страна, трябва да имаме цел, да си отговорим на въпроса за какво е България, каква е ползата от нея?
Нашата мила страна става за смях пред очите на другите страни. Постоянно се казва, че сме номер едно на Балканите – и с какво сме номер едно, може би само с връх Мусала.
Според мен имиджа на една държава е като любовта – за да те харесват, трябва ти сам да се харесваш.
България погледната през моите очи, има безличен имидж т.е. не е известна на хората по света, ако имиджа ни продължава да бъде отрицателен, много трудно би могъл да се промени в положителна насока.
ПР-ите могат  да изградят добър имидж на България, но ще успеят ли да го наложат. Тази трудна задача не трябва да се остави в ръцете на един човек. Това е работа за целият Български народ. Ако сме единни можем да постигнем чудеса. България е красива, може да предложи много както и на нас така и на хора от други държави. Притежаваме чудесна природа, но ние сами я съсипваме. Трябва да се сложи край на застрояването на плажните ни ивици. А ние имахме много красиви такива. Сега вместо като отидеш на плаж и да вървиш по пясъка, или е асфалтирано или тепърва ще го асфалтират. Изсичат се многогодишни дървета само защото пречат на някой новоизлюпен богаташ да си построи скромното 5-6 етажно хотелче. Ние сами съсипваме България. Не става въпрос само за нашето Черноморие става въпрос за цяла България. Ние забравяме, че ако няма растения (дървета) скоро време и ние няма да имаме кислород. Наблюдавало се глобално затопляне – нормално ние не градим света, а го разрушаваме с всеки изминал ден. Иначе живеем във високотехнологичен свят, да бе да ха ха.
И пак казвам България е красива стига да знаем как да я пазим, как да я развиваме, как да изградим нейният имидж. Трябва да се вземем в ръце и заедно да я изкараме от калта.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Извинявай - прости ми

Ако можех с едно
"Извинявай" или с едно "Прости ми"
да изтрия следите от неволно изречените думи, то нека ти кажа"Извинявай и Прости ми".
Ако можех да отмия всичката болка, 
която съм ти причинила, то нека ти кажа
"Извинявай и прости ми".
Ако можех да отмия срама който ти нанесох изтичайки две прости думи, то нека ти кажа "Извинявай и прости ми"
Ако можех времето да спра, да върна часовника назад и да започнем всичко от начало казвайки тези две думи...
Ако можех....
Но не мога, мога да ти кажа само ОБИЧАМ ТЕ!
Времето минава, слънцето свети все така силно и ослепително както преди.
Луната от своя страна, образува същата лунна пътека като тази която гледахме с теб  всяка вечер.
И все пак, знам че дори да кажа "Извинявай" - ТИ няма да ми простиш, няма да върнем времето и няма да е отново както преди.
Ако можехме с едно "Извинявай или прости ми", да оправим всички грешки .... но не можем...
И все пак аз нека ти кажа ИЗВИНЯВАЙ!!!!
Тогава ти ще решиш дали можеш да ми ПРОСТИШ!!!!!!!