Няма HAPPY FAMILY

Всеки има индивидуален праг на щастие и нещастие.Щастието обаче е емоция ,която е доста идентична при повечето хора.Да вземем за пример едно средностатистическо българско семейство.Двама родители,две деца.Добри приходи,като цяло една добра перспектива за развитие.Щастието и удовлетворението са налице.Да налице са също и дребните,ежедневни битови перипетии,както се изразяват хората”белите кахъри”.Но целостта на това семейство е съхранена.Топлотата и нежността между неговите членове е съзидателна,съзидава  щастие и любов.

Вървейки по тази улица,по улицата на щастливото семейство,по улицата където се помещава топлото огнище ,ще стигнем до един мост.Това е моста на така наречената от определен социум  деградация.Дали в действителност е деградация или обстоятелство неподвластно на човек,вие читателите ще прецените това индивидуално.Всеки ще парафразира нещата по своят уникален  и миродавен за него самият начин.Минавайки от другата страна там ще сезираме различни негативни чувства и твърде много емоционална отрова.Едно семейство.Уж като всички останали.Уви вглеждайки се по детайлно и обстойно ще видим  например един родител със разрушително поведение.Размяна на остри реплики.Дегенерати даващи „перфектния”пример на своите деца.Ето тук е момента да направим паралелът между щастието и нещастието.Щастливите семейства са еднакви ,те са като къщите в един добър квартал .Подредени  с двор отпред и с градина.Идентични и красиви…..А от другата страна…В онзи бедния квартал с  разрушените къщи всяка носеща различни белези.Всяка със своята различна съдба.Щастието е щастие винаги едно и също.Нещастието е различно и се изстрадва по различен начин.Когато биваш съборен на земята ,

болката те провокира винаги по различен начин.

Един се озлобява,друг се изправя бързо,бързо зареден със сила.Трети остават да лежат примирени ,може би завинаги...Нещастието  строи различни улици и мостове в нас.По някой от тях преминаваме ,колкото да изпушиш една цигара,а по други ,колкото трае един живот.

За и против чалгата- Чалгата като национална характеристика

Чалгата, наричана още поп фолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност в България в началото на 90-те години на 20 век и съчетаващ български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı- свирня, музика. Етимологическото значение на думата „чалга“ отправя към популярната развлекателна музика от времето на Османската империя и Българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“. Този процес е резултат на градския начин на живот- смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки градски оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества -от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен -балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки,полки, валсове и др.). Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.
Този стил музика със специфично звучене и още по-специфични текстове става част от модерното ни общество, и още по-жалко е, че става двигател на ценностната система на поне едно поколение. Във времена на икономическа и ценностна криза, както и липса на политическа стабилност, нуждата на българите от национална идентичност е по-силна от всякога. Вместо обаче да бъде формиран върху основите на изконни духовни ценности  и толерантност, фокусът на тази идентичност продължава да бъде изместван върху псевдо ценностни, създавани и налагани от псевдо творци. Липсата на реално работеща българска интелигенция се компенсира от “творчеството” на чалга изпълнители и гологлави шоумени, а нуждата от национални герои бива замествана от политици със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал. Колкото и парадоксално да звучи, попфолк музиката действително е музиката, която се доближава максимално до бита на съвременният българин. Днешното повърхностно отношение на българите към битието сякаш е излязло от попфолк песен. Мизерията, несигурността в утрешния ден и спадналото самочувствие на българина като потребител  карат голяма част от сънародниците ни да търсят утеха в чалга музиката. Слушането на чалга е един от най-елементарните начини за намиране на отдушник от натрупаният емоционален заряд на феновете, които – също като идолите си - мечтаят не за книги и образование, например, а за лъскави коли, силиконови жени и лесни пари. 
За мен чалгата е перверзия за окото, перверзия за слуха, перверзия за ума, перверзия за сърцето и перверзия за духа. Чалгата е едно комплексно явление, простиращо се през сечението на остатъчното общество, кулминиращо в прояви свързани с престъпност, феодализъм, музикален, езиков, нравствен, чувствен и дори психологически атавизъм, регресия на социокултурната проява, въплъщаваща пълно обръщане на ценности - какво е добро, какво е зло, кои са моделите на успех в едно общество. Чалгата като морал, чалгата като език, чалгата като мода, чалгата като музика, чалгата като култура, чалгата като светоглед, чалгата като етика, чалгата като психология, чалгата като философия, чалгата като символика е един комплексен феномен с множество метастази из разядената тъкан на една проекто-нация в едно застинало в покой общество.
Нейната форма на държавно управление е феодализмът. Нейният морал е моралът на търговеца на души. Нейният език е грубият език, неформалният, неучтивият, невъзпитаният. Нейната мода е нахалната, плътската, натрапващата се, нехармоничната, кичозната. Нейната музика е неестетичната, принизената, неориентирана към ума, а към половите органи. Нейната култура е културата на плътта и размяната на плът. Нейният светоглед е материлистично – анималистичен, на две нива преди еволюцията на разума – секс, насилие и липса на хигиена. Чалгата като етика е отрицание на грижата за слабия, отрицание на смисъла от кооперацията и отрицание от доброволните действия. Тя е непризнаване на несексуалната част от отношенията между хората, свеждаща се до възпроизводството.
Философията на чалгата е минимализмът. На това са подчинени моралът и езикът и, светогледът, етиката, психологията, културата. Чалгата е първична, проста, редуцирана, нейният език е сведен до крайно беден речник, нейната етика е „бий или спи, продавай или купувай“, Нейната мода е минималистична, така както е и нейната хигиена. 
Чалгата е онова, малкото, но не онова, което не достига, а онова, което е твърде малко. Достъпа до пошлостта на чалгата е практически неограничен. Българина се сблъсква ежедневно с нея по претъпканите автобуси и таксита. Фолк “дивите” са неизменна част от страниците както на  жълтите, така и на сериозните медии. Техните лица надничат от билбордове и екрани, приканвайки народа да опита поредната алкохолна напитка или продукт за отслабване. По някаква необяснима причина, те се изявяват и като капацитети в най-различни области на битието, давайки мнения и съвети по въпроси от най-разнороден характер. Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпа на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнейджърите са  най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на Пайнер, а абитуриентските балове са не само визуален, но и музикален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици; вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците. 
През последните години, чалга явлението успя да излезе от  тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението.

What make me proud with my society today?

What does it really mean? If you check the dictionary you will find that to be proud means to feel satisfied over something you or someone in your family did. Should we be proud with the society we live in? Should we be proud that we are Bulgarians?

This is a very common question, which rarely receives an answer. I am not proud, I am not proud that we live in a society filled with corruption and absent justice system. I am not proud that we live in such a world overcrowded with villains untouched by the low just because they have friends in the right places, or just because they have a fortune, which gets them immunity.

I am not proud that Bulgaria can not be integrated in Europe and that there are always different lows for Bulgaria. We have a lot to show and to give to the world, we have the right for the world to know something about us and we have the right to be equal with other countries. We have earned the right to be an independent country by many wars and rebellions. We have had a lot of downfalls; however we have also had a lot of hegemonies. But isn’t this life: a never-ending fight.

I am proud of the Bulgarians that have pruned themselves to the world. The people that have shown that can do things even better. Jordan Jovtchev is the most famous Bulgarian gymnast. In his career he has won four Olympic medals: one-silver and three-bronze. Twice is a double World Champion for rings of land and the World Championships in Ghent and Anaheim in 2001 and 2003, and double World champion in Debrecen in 2002. Ekaterina Dafovska is the greatest Bulgarian biathlonist. She has a gold medal from the Olympic Games in Nagano, Japan a gold medal from the European championship, and two Bronze medals from the World Championship.

 I am proud that I am a human and with my humanity, I am proud that I know what I want for my life and that I am fighting for it. However can every person be proud of themselves? Some people are proud of their external beauty like long legs or big muscles. Others are proud with their intellect and there is a third group of people which are proud of their origin. When I think about what I should be proud of, I remember all the people that have made me who I am and that have made me proud of the things I do!

Какво ще правя ако имам още един ден живот?

Какво ще правя, ако имам още един ден живот? Отговорра на този въпрос е много прост и елементарен - Ще живея! Един живот не е достатъчен! Света в който живеем в който сме създадени, ни предоставя толкова много възможност, толкова много пътища по които можем да поемем. Някой ще си каже "За какво съм създаден, за какво живея?!" Всеки един от нас носи своето послание, по един или друг начин ще остави своя отпечатък в/у света. Вместо да си кажем, не искам да живея, живота ми е безмислен ние трябва "На инат!", да се вземем в ръце, да се изправим колкото и потъпкани и смечкани да се чувстваме и да продължим.

Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една усмивка... А какво да кажем за цял ден? Но ако знаем, че е последен?

„Живей като за последно!"; „Взимай от живота с пълни шепи!"; „Живей днес, защото утре може да няма!" и т.н. Има толкова много съвети за важността на сегашния момент. Но ние си живеем... както обикновено. Днес е почти като вчера... И като онзи ден... Отлагаме толкова неща, едва ли не с надеждата, че те ще се случат сами и не предприемаме нищо, мислейки си, че пред нас имаме безкрайно много време. Пропускаме възможности за нещо ново - било то работа или забавление; оставяме любовта да си отиде или да отмине, просто ей така... Бъдещето е пред нас!

   И се замислих: Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот? Спомних си, преди време, с приятели сме се питали такива неща. А отговорите бяха или поне ни се струваха невероятни. През този, оставащ ден, искахме да: скачаме с бънджи (повечето имахме страх от високо); да караме сърф на австралийския бряг; или, в краен случай, водни ски някъде по Черноморието; да се качим на самолет - по възможност изтребител; да се запознаем с някоя холивудска звезда; ако може, в този един ден, да ни дойде прозрение и да направим някое велико откритие...

Живота е постоянна борба, изпълнена с възход и падения и да, понякога паденията са повече от възходите но именно това ни прави по-силни. Всеки има за какво да живее, всеки има за какво да се бори. Ако все пак някой от вас не е на моето мнение - огледаите се. Света е необятен, ако не обичаш да пътуваш, намери си хоби, рисувай, пей, танцувай, възможностите ни не са ограничени.

Живей, не потъвай, не се отдавай на отчаянието, да криза е нещата са малко по-трудни, но все пак трябва да дерзаем. Направи си списък с нещата които искаш да постигнеш, местата които искаш да посетиш и се бори за тях. Един живот не е достатъчен за да усетим  да докоснем и да грабнем от всичките красоти на света. Аз избрах да живея - а ти?