Шоколадова терапия бори умората и подмладява кожата!!!

Жена намазана с шоколад, кафяво-златистото й тяло подканя да си отхапеш. Това не е сцена от култов филм, а салон за лечение с шоколадова терапия - изключително популярно напоследък.


Много козметични центрове у нас предлагат модерната на Запад шоколадова терапия.

Много от козметичните фирми включват в състава на своите продукти какаово масло. Хит на пазара са кремовете за лице и за тяло, както и козметичните маски. Те са със силно хидратиращ и анти-стрес ефект.

Шоколадовата процедура зарежда вялата и изтощена кожа с енергия и я подмладява.
"Сладката" терапия се прави както на лицето за блясък, така и на тялото. По този начин кожата си набавя необходимите й влага и мазнини.

Кофеинът в шоколада помага за премахване на целулита и за отслабване.
Дава и какви ли не други ползи, но кой го интересува? Има ли по-добър начин да прекараш два часа?

Можем ли да направи процедурата с блокче шоколад от сладкарницата?
Отговорът е не. Защото козметичният шоколад не съдържа захари, а натурални съставки и затова е силен антиоксидант.

Първата стъпка в процедурата е почистване с тоалетно мляко и тоник.
След него следва по-дълбоко почистване с ензимен шилинг. По този начин кожата има възможност да "попие" безценните съставки на какаовото масло и да проникне в дълбочина.

Ако се прави терапия на тялото, в шоколадовата смес се слага бадемово масло. С масаж на лицето се засилва кръвообращението и по този начин кожата абсорбира съставките на какаовото масло.

Гъстият мус се намазва гладко по цялото тяло. Той е съставен от крийо - най-финия какаов прах в света, от Еквадор, и съдържа висока концентрация от антиоксиданти, които правят всякакви чудеса с кожата.

Увива се тялото в сребърно фолио и се оставя за два часа да попие безценната храна за кожата.
Единственото разочарование е, че мусът не се яде.

Разковничето е в какаото на прах. То съдържа минерални соли, борещи целулита, витамини, които хидратират кожата, антиоксиданти за борба със застаряването и и кофеин, помагащ за сваляне на излишното тегло.

Използването на какаото идва от древността и е свързано с индианците в Америка - толтеки, инки, май. Истинската история на шоколада обаче започва с ацтеките. За тях какаовите зърна са разменна монета - с 8 зърна купували заек, с 12 - услуги на куртизанка, а със 100 - роб. С тях приготвяли напитката „шоколати". Според легендата ацтекският император Монтесума пиел по 50 чаши дневно от нея - за сила и жизненост, както и за борба с умората.

Какаото съдържа най-голямото количество магнезий от всяко друго вещество и има изключителна роля за нормалното развитие на клетъчните функции.
Калцият пък, фундаментален за костите и мускулните тъкани, е особено изобилен в шоколада - повече, отколкото в киселото мляко. Наличието на фосфор го прави силен конкурент на рибата, а ниското съдържание на натрий помага в борбата със задържане на вода в тялото.

Масажът с шоколад дарява кожата и душата с тонус. Доказано е, че какаото подобрява производството на ендорфини - естествените хормони на щастието, които подобряват действието на серотонина, отговарящ за доброто ни настроение.

Изкуството в Б-я

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Той е и за онези , които искат да се научат да се изразяват по-добре чрез художественото слово или да се отърсят от стеснителността си пред аудитория. 

Изкуството в България не е добре развито, но се предоставя възможност на младото поколение, да се обогатява и да се развива, да покажат своята индивидуалност. Да изразят себе си. Театърът пресъздава отдавна забравени пиеси. Хората от които се занимават с него са млади, амбициозни, готови да се изявяват . Изкуството в най-общ смисъл представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява, да представи на света себе си видян и дори изкривен от своя собствен ъгъл. Всеки творец може да се предстви като калеидоскоп. Колкото повече се върти калейдоскопа, толкова по-разноцветен става. Така е и при хората на изкуството. Колкото по-надълбоко навлизат в изкуството толкова по разноцветни стават, щлифоват се като диамант, а колкото по-добре е щлифован диаманта толкова по-ценен става той. Именно това се опитваме да постигнем с театралното ателие. Искаме да създаваме, нови и ценни за света личности, йодирани с времето и опита който са натрупали.
Изкуството е магия! Чрез него откриваш в себе си талант, за който не си и подозирал.Да правиш изкуство означава да твориш, да създаваш... Изкуството се крие дълбоко у всеки един от нас.Просто е необходимо да му проправиш път към своите ръце и да го превърнеш в нещо прекрасно, нещо идеално, да му вдъхнеш живот и да се почувстваш удовлетворен от него.
Магията е сила.Изкуството е магия.Силата е магия. Всеки един от нас я притежава, просто трябва да достигне до нея. Дълбоко скрита в нас, тя чака да я използваме.Овладеем ли я и ще усетим магията.Тя представлява един лъч светлина.Премахвайки сянката от себе си, той ни озарява!
Навлезем ли в изкуството, ние откриваме толкова много от чудесата му, невиждани и нечувани.

I see you

Виждам те ....

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ти.

Когато протегна ръце,

аз сякаш галя твойто лице.

Когато вятъра гали косата ми

все едно ти си до мен и ме докосваш,

галиш ме и заспивам,

заспивам в твойте прегръдки,

спокойно склонила глава на твоето рамо.

Да знаеш само колко ми липсваш,

как копнея до мен да си ти.

Не ме карай заради теб да полудявам,

ела и ме целуни,

накарай ме да забравя

всяка лоша дума която изрекъл си.

Говори каквото искаш, аз ще те обичам.

Не се крии и не се преструвай – ела.

Ти си частица от мен,

 както аз от теб,

заедно сме по-силни

и по-добри.

Остани до мен и ми позволи...

.... да те обичам.

Когато затворя очи,

аз виждам, че до мен си ТИ.

Секса по света - роман с неочакван край !

Секс по английски - Англичаните се славят с ненадминатия си консерватизъм. Те са самоуверени, спокойни и търпеливи. Високото им самочувствие не позволява експерименти в секса, не дай си боже вие да поемете инициативата ?!?! Поради което в леглото бихте могли да достигне до ... някъде, а после и до пълно разочарование.

Секс по испански - Испанците не могат да чакат дълго за секс. Ако сте се запознали вечерта с испанец, то на сутринта ще се събудите с него в леглото. Те са енергични и страстни. Притежават изключителна сексуална фантазия и винаги биха могли да ви изненадат с нещо ново и завладяващо. На сериозни отношения може да се надявате, ако той ви покани у родителите си и ви запознае с майка си.

Секс по японски - Секса с японец ще ви удиви. В отношенията ви ще цари пълно затишие - той няма да ви разказва как е минала работата, как са колегите или приятелите. Японците не умеят да показват нито чувствата си, нито настроението си, нито емоциите си. С японец единственото, което бихте могли да правите е да си мълчите, дори и да си говорите, едва ли някой ще ви чуе.

Секс по френски - Французите се славят като най-добрите любовници. Те ще ви обсипват с цветя и комплименти, с ласкателства и прекрасни думи. Колкото и да ви се стори чудесен секса с французин, имайте в предвид, че тези мъже не са за вас - те са непостоянни и неверни.

Секс по немски - В леглото немците са "бързи и качествени". Те обаче са прекалено студени и определено им липсват емоции и чувства. За да се залюбите с немец е достатъчно да обичате да пиете бира, да можете да правите грил и да имате пищна фигура.

Секс по руски - Руснаците са страстни и романтични, особено в трезво състояние. За да притежавате в буквалния смисъл на думата руснак е достатъчно да умеете да правите чай ... и водка.

Секс по български - Естествено, че българите са най-, ама най-добрите любовници. Те и знаят, и могат и умеят ... но както казват самите българи, когато поискат, както в онази народна мъдрост, в която Нане ли беше казал, Вуте ли - "Моо ... да копам, моо ... и да не копам ..."

Интересни факти за лъжите и секса

Мъжете лъжат:  Едва ли за някого е тайна, че мъжете обичат да разказват един на друг за сексуалните си подвизи. Дори съществува закачливата приказка, че ако не разкажеш за секса, все едно не си го правил. Но освен че разказват за постиженията си в леглото, кой с коя е спал, в коя поза, как е било, мъжете често и послъгват за случилото се. Дали защото искат да украсят преживяването, да се изфукат пред приятелите си или просто да скрият срама от провалена вечер, факт е, че мъжете лъжат!


Жените са склонни да лъжат: Експерти твърдят, че най-често жените пробягват до опашатата лъжа, когато искат да запазят самочувствието на своя партньор в леглото. В момент на стрес, напрежение и нерви сексът не винаги е хубав. Тогава идва ред на "не се притеснявай, нищо не е станало", "твърде уморен си" или "пийна малко повече". Ако те е грижа за половинката ти, лоша реакция в момент като този, може да съсипе връзката. Преструвките в леглото не са много честна и искрена постъпка, но кой ли не го е правил?

Happily ever after

Всяко момиченце, от малко мечтае да срещне своят принц, в блестящи доспехи и на бял кон. Мечтае да открие любовта и да се потопи изцяло в нея.
Не мечтаете ли и Вие за това. Без значение дали сте мъже или жени, дали сте на 10 на 20 или на 50, всеки иска да бъде щастлив.
Пепеляшка е скромно момиче, без мечти и очаквания от живота. Искрено вярвам обаче, че Вие знаете какво искате, знаете кам какво се стремите. Само не губете кураж, вярвайте че любовта идва съвсем ненадейно, съвсем неочаквано.
Не прибързвайте ако искате да изживеете своето "Happily ever after".

Аз вярвам в щастливият край, а Вие?!

Приказка за Пепеляшка

Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.

Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.

Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.

Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.

Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.

Един ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.

А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.

И ето че денят на бала настъпил. Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре - с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели. Накрая седнали в каретата и заминали. Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала. Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница. Тя попитала Пепеляшка защо плаче.

- Така ми се искаше... така ми се искаше... - отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си. - Искаше ти се да идеш на бала ли? - попитала я вълшебницата. - Да можех да отида наистина! - замечтано отвърнала Пепеляшка. - Добре! - казала вълшебницата. - Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква. Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.

А тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе. После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета. Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня. Липсвал само кочияш. - Ще изтичам да погледна в капана за плъхове - предложила Пепеляшка. - Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!

- Добре - съгласила се вълшебницата. - Донеси тук капана! Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш. След това казала на Пепеляшка: - Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси! Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили. Като свършила всичко това, вълшебницата казала: - Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?

- Много съм щастлива! - отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца! Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста. Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае. После кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата. Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непремено да си тръгне от

бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ: - Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина. Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата. Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:

- Вижте колко е прекрасна! - И каква е стройна! - господи, никога не сме виждали такава красавица! Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори. Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки. Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата

непозната за вниманието, с което я обгръщал. Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение. След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея. А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й

донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял. Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата. Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.

Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица. Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъшти без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка. Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са  прекарали на  бала. Те й казали,  че там  се

появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка. - Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше - разказвали сестрите. - Сигурно се е влюбил в тази хубавица.

Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица. След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила. Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила: - Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане? Сестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по

мярка. Двете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна. Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали. Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца. Още на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.